![Тайната на забранената книга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/5/9/tajnata-na-zabranenata-kniga-bg-download.jpg)
Тайната на забранената книга [bg]
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Треска #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1179-7
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Тайната на забранената книга [bg]». Краткое содержание книги:
Тук рухнал комин се протягаше и се топеше в мъглата. Там изоставена кола стоеше с открехната шофьорска врата, а до нея бяха изоставени чифт обувки и купчина дрехи, сякаш шофьорът просто беше слязъл, беше се съблякъл и беше изоставил всичко. Беше зловещо тихо. Единствените звуци бяха от заглушените ми стъпки и от бавния барабанен ритъм на улуците, които се отводняваха в канализацията. Колкото по-навътре навлизах в рушащия се квартал, толкова повече исках да избягам или поне да се впусна в здрав спринт, но се тревожех, че ако имаше неприятни обитатели от човешки вид в района, бързото тупкане на петите ми в паважа можеше да привлече вниманието им. Боях се, че тази част на града е толкова изоставена, защото бизнесът се е изнесъл, когато бандите са се нанесли. Кой знае какво дебне зад тези изпочупени прозорци? Кой знае какво се е свило отвъд тази полуотворена врата?
Следващите десет минути бяха едни от най-мъчителните в живота ми. Бях сама в лоша част на чужд град без никаква представа дали вървя в правилна посока, или съм се отправила към нещо още по-лошо. Два пъти ми се стори, че чух нещо да прошумолява в близките алеи, докато преминавах. Два пъти потисках паниката и отказвах да бягам. Беше невъзможно да не мисля за Алина, за подобното място, на което беше намерено тялото й. Не можех да се отърся от усещането, че имаше нещо нередно тук и това беше нещо далеч по-сбъркано от простото изоставяне и от разрухата. Тази част на града се усещаше не просто празна. Усещаше се… ами… изоставена… сякаш преди десет преки трябваше да съм подминала табела, на която да пише „Надежда всяка тука оставете“.
Гаденето ми се засилваше и кожата ми започваше да настръхва. Бързах напред пряка след пряка в обща посока наляво, доколкото улицата позволяваше. Още не беше време за вечеря, но дъждът и мъглата бяха довели мрака и няколкото улични лампи, които не бяха счупени преди години, започнаха да трепкат и да светят. Нощта падаше и скоро щеше да е тъмно като в катран в тези отдавна засенчени пространства между слабите и редки локви светлина.
Ускорих крачките си до спринт. На ръба на истерията от мисълта, че съм се загубила в тази ужасна част на града през нощта, аз едва не се разхлипах от облекчение, когато забелязах ярко осветена сграда на няколко преки напред, която сияеше като оазис от светлина. Хвърлих се в бяг, на който досега бях устоявала. Докато приближавах, забелязах, че всички прозорци са здрави, а високата тухлена сграда е безукорно възстановена и че първият етаж е окичен със скъпа, подновена фасада от тъмна череша и месинг. Големи колони обрамчваха вход с красива врата от черешово дърво, със странични прозорци от цветно стъкло и с подхождаща напречна греда. Отстрани на високите прозорци имаше подходящи колони с по-малък размер и покрити със сложни решетки от ковано желязо. На улицата отпред бяха паркирани нов модел седан и скъп мотоциклет.
Отвъд сградата можех да видя магазини с апартаменти на втория етаж. По улиците имаше хора — перфектни нормално изглеждащи купувачи, посетители на ресторанти и пъбове.
Просто изведнъж отново бях в прилична част на града! „Слава Богу!“ — помислих. По-късно нямаше да съм толкова сигурна кой точно ме спаси от опасността в онзи ден или дали изобщо бях спасена. У дома в Джорджия имаме приказка: „От тигана право в огъня“. Подметките на обувките ми сигурно пушеха.
„Книги и дреболии Баронс“ обявяваше весело боядисан фирмен герб, който висеше перпендикулярно на сградата, провесен над тротоара на красиво изработена месингова конзола, забита в тухлите над вратата. Светлинна табела, прикрепена към старомодните зеленикави прозорци казваше, че е отворено. Нямаше начин да прилича повече на идеалното място да повикам такси, дори ако над вратата имаше надпис: „Добре дошли, загубени туристи! Повикайте вашето такси тук!“
Бях приключила за този ден. Без повече питане за посока, без повече вървене. Бях мокра и ми беше студено. Исках гореща супа и още по-горещ душ. И го исках повече, отколкото исках да стискам скъпоценните пенита.