Тайната на забранената книга [bg]
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Треска #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1179-7
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Тайната на забранената книга [bg]». Краткое содержание книги:
Пет
Надявах се да можете да ми кажете нещо за сестра ми — попитах предпоследния преподавател от списъка ми, професор С. С. Ахерн. — Знаете ли кои са били приятелите й, къде е прекарвала времето си?
Занимавах се с това почти цял ден. С разпечатката на имейла с програмата на Алина в едната ръка и с карта на района на университета в другата бях вървяла от зала в зала, бях чакала отвън, докато свърши съответната лекция, а после бях притискала преподавателите с въпросите си. Утре щях да направя същото, само че утре щях да тръгна след студентите. С малко късмет те щяха да ми донесат повече информация. Наученото дотук нямаше да напълни и напръстник. И нищо от него не ставаше.
— Вече казах на Гардий каквото знам. — Висок и слаб като върлина, професорът събра бележките си с чевръста експедитивност. — Вярвам, че инспектор О’Дъфи води разследването. Говорихте ли с него?
— Имам среща с него по-късно тази седмица, но се надявах да можете да отделите няколко минути междувременно.
Той постави бележките в куфарчето си и го захлопна.
— Съжалявам, госпожице Лейн, наистина знаех малко за сестра ви. В редките дни, в които си даваше труда изобщо да дойде на лекции, понякога взимаше участие.
— В редките дни, в които си даваше труда да дойде на лекции ли? — повторих аз. Алина обичаше колежа, обичаше да научава нови неща. Никога не бягаше от часове.
— Да. Както казах на Гардий, в началото идваше редовно, но присъствието й стана все по-спорадично. Започна да пропуска дори по три-четири лекции подред. — Сигурно съм изглаждала много учудена, може би малко като гръмната, защото добави: — Не е толкова необичайно в програмата за обучение на чужденци, госпожице Лейн. Млади хора, далеч от дома за първи път… без родители или правила… жизнен град, пълен с пъбове. Алина беше прелестно младо момиче като вас… сигурен съм, че е мислила, че може да си запълва времето с много по-добри неща, отколкото да седи в задушна зала.
— Но Алина не би постъпила така — възразих. — Сестра ми обожаваше задушните зали. Бяха най-любимото й нещо на света. Възможността да учи в колежа „Тринити“ беше всичко за нея.
— Съжалявам! Казвам само това, което наблюдавах.
— Имате ли представа кои бяха приятелите й?
— Боя се, че не.
— Тя имаше ли приятел? — настоях аз.
— Не, доколкото знам. В случаите, в които съм я виждал в компанията на други, не съм забелязвал. Съжалявам, госпожице Лейн, но сестра ви беше една от многото студенти, които преминават през тези зали всеки семестър и ако изобщо се е отличила, то беше чрез отсъствието си, а не чрез присъствието си.
Усмирена му благодарих и си тръгнах.
Професор Ахерн беше петият от преподавателите на Алина, с когото бях говорила до момента и портретът на сестра ми, който бяха обрисували, беше на жена, която не познавах. Жена, която не посещаваше лекциите, която не се интересуваше от обучението си и изглежда нямаше приятели.
Погледнах към списъка си. Оставаше ми да проследя още само един професор — жена, която преподаваше само в сряда и петък. Реших да се отправя към библиотеката. Докато бързах навън през големите тревни площи, изпълнени с излежаващи се студенти, попиващи късното следобедно слънце, обмислях възможните причини за необичайното академично поведение на Алина. Курсовете, предлагани чрез програмата за чуждестранни студенти, бяха създадени така, че да повишават културното съзнание, така че сестра ми (за която английският беше основен предмет и която имаше намерение да вземе докторска степен по литература) накрая се беше озовала с курсове като „Цезар в келтска Галия“ и „Въздействието на индустрията върху Ирландия през двайсети век“. Възможно ли беше тези предмети просто да не й бяха харесали?
Не можех да си го представя. Алина винаги е била любопитна за всичко.
Въздъхнах и веднага съжалих за дълбоко поетия въздух. Ребрата ме боляха. Сутринта се бях събудила, за да открия широка ивица синини по тялото си, точно под гърдите. Не можех да облека сутиен, защото от бельото болеше твърде много, затова облякох розова камизола, обшита с нежни рози, под розов пуловер, който допълваше моя Весел-Ярък-Секси-Розов-Апетитен маникюр и педикюр. Черни три четвърти панталони, широк сребърен колан, сребърни сандали и малка сребриста чанта „Джуси Кутюр“, за която спестявах цялото минало лято, допълваха тоалета ми. Бях вдигнала дългата си руса коса на висока конска опашка с красива емайлирана шнола. Може да се чувствах натъртена и объркана, но за Бога, изглеждах добре. Както усмивката, която не идваше от сърцето ми, така и откритата демонстрация на самоувереност, ме караха да се чувствам по-сигурна вътрешно, въпреки че отчаяно имах нужда от нещо за повдигане на духа.