![Измамна светлина [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/4/1/izmamna-svetlina-bg-download.jpg)
Измамна светлина [bg]
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #7
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-440-3
- Переводчик: Калина Лазарова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Измамна светлина [bg]». Краткое содержание книги:
— Merde![13] — изкрещя мъж в ухото на жената до себе си, докато се опитваше да надвика околната врява. — Това е пълен боклук. Можеш ли да повярваш, че са се навили да организират самостоятелна изложба на Клара Мороу?
Жената поклати глава и изкриви лице в гримаса. Облечена бе с дълга надиплена пола и прилепнала тениска, около шията и раменете й бяха омотани шалове. На ушите й висяха големи халки, а всеки от пръстите на ръцете й бе украсен с пръстен.
В друго време, на друго място щяха да я вземат за циганка. Тук я разпознаваха като такава, каквато бе. Художничка с прилична кариера.
Съпругът й — също художник, носеше панталон от рипсено кадифе и протрито сако, а около врата му бе увит екстравагантен шал. Мъжът обърна гръб на картината.
— Кошмарно.
— Горката Клара — съгласи се жената. — Критиците ще я разпънат на кръст.
Жан Ги Бовоар, който стоеше близо до двамата художници, но с гръб към творбата, се извърна и я погледна.
На стената, сред група портрети, бе закачена най-голямата картина. На нея бяха изобразени три много възрастни жени, които се смееха.
Гледаха се, склонили глави близко, задушевно. Държаха се за ръце, а една докосваше друга по рамото. Независимо каква бе причината за смеха им, те се бяха обърнали една към друга. Както и щяха да сторят, ако им се беше случило нещо ужасно. Всяка спонтанно щеше да потърси някоя от посестримите си, каквото и да я сполетеше.
Картината не излъчваше само приятелство, радост и обич, а крещеше болезнено най-вече "близост".
Жан Ги побърза да обърне гръб на произведението. Не можеше да го гледа. Затърси с поглед из залата, докато я откри.
— Виж ги само — продължаваше дисекцията на портрета застаналият наблизо художник. — Не са особено привлекателни.
Ани Гамаш бе в другия край на претъпканата галерия, до съпруга си Дейвид. Слушаха някакъв по-възрастен човек. Дейвид изглеждаше разсеян и като че ли изобщо не бе заинтригуван. Но очите на Ани грееха. Попиваше всяка дума. Запленена.
Жан Ги почувства прилив на ревност. Искаше и него да гледа така.
"Насам — опита се да я застави мислено да се обърне. — Погледни насам."
— Пък и се смеят — добави мъжът зад Бовоар, докато разглеждаше с неодобрение портрета на трите старици. — Няма и помен от нюанси. Със същия успех можеше да нарисува клоуни.
Жената до него се изкиска.
В другия край на помещението Ани Гамаш положи длан върху ръката на съпруга си, но той сякаш не обърна внимание.
Бовоар нежно докосна собствената си ръка с другата. Ето такова бе усещането.
— Ето те и теб, Клара! — възкликна главната уредничка на музея, хвана художничката за ръка и я отведе далеч от Мирна. — Поздравявам те. Истински триумф!
Клара бе прекарала достатъчно време в компанията на хора от артистичните среди и знаеше, че триумфът за едни бе най-обикновено събитие за други. И все пак този коментар бе по-добре от сритване по кокалчетата.
— Така ли?
— Absolument[14]. На всички много им харесва.
Уредничката я прегърна ентусиазирано. Очилата й стояха като малки правоъгълници пред очите и Клара се почуди дали жената вижда света вечно прорязан от линии. Прическата й бе къса и ъгловата също като дрехите. Лицето й бе невъзможно бледо. Приличаше на ходеща арт инсталация.
Но беше мила и Клара я харесваше.
— Чудесно! — Уредничката направи крачка назад, за да огледа новия тоалет на Клара. — Харесва ми. Едновременно ретро и шик. Изглеждаш като…
Жената раздвижи ръце пред себе си и описа малък кръг, докато се опитваше да уцели името.
— Одри Хепбърн?
— C'est ça![15] — плесна с ръце уредничката и се разсмя. — Със сигурност ще вдъхновиш нова модна тенденция.
Клара също се засмя и почти се влюби. Някъде далеч в залата забеляза Оливие, който както обикновено стоеше близо до Габри. И докато едрият му партньор дърдореше с напълно непознат човек, антикварят се взираше през тълпата.
Художничката проследи острия му поглед. И стигна до Арман Гамаш.
— И така — прегърна я уредничката през кръста, — кого познаваш?
Преди Клара да отговори, събеседницата й започна да сочи разни хора в препълнената зала.
— Тях вероятно си ги срещала — кимна към двойката на средна възраст зад Бовоар. Стояха като приковани пред "Трите грации". — Съпруг и съпруга, екип в живота и в изкуството. Норман и Полет. Той полага основите на творбата, тя довършва фините детайли.
13
Лайно, боклук; по дяволите (фр.). — б. пр.
14
Абсолютно (фр.). — б. пр.
15
Точно така! (фр.) — б. пр.