Игри на злото [bg]

Не дебнеш с ужас да го видиш как излиза от бара, напротив — нямаш търпение да го видиш.

Дали и той е чувствал същото вечерта, когато отне светлината й? Дали и той е потръпвал от възбуда, докато я е наблюдавал как излиза от супермаркета? Дали и той е усещал как до краен предел го изпълва мисълта, че правото е на негова страна?

Иззад ниската ограда на парка излезе една фигура и застана пред кръстовището. Светлината от уличната лампа огряваше мъжа, а до него — кучето. Движението по улицата понамаля, но мъжът изчака да светне зелено, за да пресече двете ленти. Точно по правилата.

Вече не си жертва. Чувстваш се силна, уверена, правото е на твоя страна.

Мъжът се изравни със скривалището на Рут и спря. Момичето замръзна. На три метра от нея мъжът се наведе и застъпи с крак каишката на кучето, за да завърже връзките на дясната си обувка. Беше толкова близо! Кучето гледаше право към нея. Дали я виждаше? Рут не можеше да прецени.

Уверена си и напълно контролираш ситуацията.

За секунда момичето се изкуши да се втурне напред, да забие ножа в извития гръб на мъжа и да го види как пада по лице на земята, но се удържа. Във визуализацията върховият момент настъпваше в страничната алея. Трябваше да се придържа към плана. Само тогава щеше да се освободи. Само тогава щеше да си върне светлината.

Ти си просто сама жена, която върви по улицата след един възрастен мъж, без да се бои.

Рут излезе от сенките и тръгна на няколко крачки след мъжа. Приглушеният звук от стъпките на обутите й в маратонки крака изчезваше напълно под шума от профучаващите по улицата автомобили.

В тихата странична алея обаче стъпките й я издадоха. Мъжът долови присъствие зад гърба си, тялото му се стегна, но той не се обърна. Забави леко крачка, сякаш се надяваше човекът отзад да го изпревари. Рут не го направи.

Пръстите ти се свиват около дръжката на ножа, скрит в джоба на палтото ти.

Към средата на алеята, точно на мястото, което си спомняше от визуализацията, сърцето й заби учестено и момичето закрачи по-бързо.

— Извинете — каза Рут високо и сама се удиви от спокойния тон, с който изрече подсказаната от Алекс дума.

Чул женски глас, мъжът видимо се отпусна и се обърна с усмивка. Голяма грешка.

— Бихте ли ми казали колко е часът? — попита момичето.

Мъжът я погледна в лицето и изражението му остана спокойно и открито. При изнасилването тя беше с гръб към него и чертите му не й говореха нищо. Онова, което я върна пак в кошмарната вечер, беше звукът. Мъжът се беше задъхал от усилието на разходката. Тя си спомни същото тежко дишане в ухото си в онзи момент, когато вътрешностите й се разкъсваха.