Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

За кратко си представи как запалва лампите, поставя плоча на грамофона, окачва медальона на врата си и се връща далеч назад във времето, когато не бе направила още никакви грешки и би могла да изживее отново последните няколко години с благословията на мъдростта. Нещо я накара да потръпне, сякаш дори само с мисълта да съживи предметите наоколо, бе привлякла духовете. Защо ли бяха избягали тези призраци, питаше се тя. И защо Марго бе купила това място, което приличаше по-скоро на мавзолей, отколкото на дом?

Кат влезе в следващата стая, отваряше и затваряше долапите и проверяваше вътрешността на чекмеджетата. Не намери никакъв признак за присъствието на някакви животни, освен няколко паяка, повечето от които отдавна умрели, и отново бе погълната от водовъртежа на въпросите. Защо имаш вила, която никога не използваш? Дали баба й изобщо бе идвала тук? Определено не и през последните тридесет и девет години, откакто се бе родила Кат. Трябваше, размишляваше Кат, да я убеди да я продаде.

Мислеше си за агенти за недвижими имоти и международни спедиторски фирми, когато стигна до последната стая, която бе празна с изключение на няколко гардероба. Отвори единия и яркочервен блясък заслепи очите й, последван от блещукащо розово и слънчогледово жълто. Бавно протегна ръка. Пръстите й докоснаха плат. Скъп плат – тюлена пяна, блестящи пайети, мъркащо кадифе.

Свали една от закачалките и пред нея се разкри нещо удивително. Дълга червена роба, не – бална рокля – без презрамки, с корсаж, оформен така, че да обхваща съвършено извивките на бюста, с пристегната талия – почит към епохата New Look. От тясната талия се спускаше пола, която живееше свой собствен живот. Пола, която искаше да танцува, да се върти в див и романтичен червен полет. Дясната й ръка погали коприната, мека като кожата на новородено.

Някакъв внезапен порив накара Кат да постави роклята пред себе си, сякаш възнамеряваше да я купи. Обърна се, за да се огледа в огледалото, и остана поразена. Въпреки че още не я бе облякла, вече не беше Кат. Беше жената, която винаги бе искала да бъде, жената, в която бе забравила да се превърне покрай работата на пълен работен ден, двете деца и развода.

След това огледа етикета отвътре; Пролет-лято 2012, Кристиан Диор, Париж и серия числа. Кат държеше в ръце бална рокля от висшата мода, което подозираше още когато я видя. Но защо – и как – нейната баба притежаваше дизайнерска рокля от „Диор“, скрита в гардероба в къщата, която Кат никога не бе знаела, че притежава?

Кат извади и други закачалки. На всяка висеше по нещо също толкова забележително като червената рокля. Рокля, изработена от многоцветна коприна – Кат знаеше, че се казва „Кукуряк“, от колекцията от 1995 година на Галиано за „Диор“. Вълшебно красива розова рокля, без презрамки като червената, но с изобилие от плат на гърба и оформен като цвете турнюр.