Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Андромеда [A for Andromeda - bg]
Андромеда [A for Andromeda - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Андромеда [A for Andromeda - bg]

Электронная книга - «Андромеда [A for Andromeda - bg]». Краткое содержание книги:

Англия, 70-години на 20 век.
Нов радиотелескоп, проектиран от младите учени Джон Флеминг и Денис Бриджър, под ръководството на професор Ренйхар, е издигнат в Болдършо Фел. Непосредствено преди официалното му откриване, телескопът улавя сигнал от далечната галактика Андромеда. Изследвайки сигнала, Флеминг разбира, че това е информация, която съдържа проект и данни за създаването на сложна изчислителна машина. Британското правителство разрешава строежа на този свръхкомпютър във военната база Торнес в Шотландия. Към екипа в Торнес се включва и биолога Маделин Доней, която получава от машината всички необходими данни за създаването на жива клетка. Създавайки живо създание по инструкциите на машината, Флеминг започва силно да се съмнява в целите, с които е изпратен космическия сигнал от Андромеда.
1 ... 9 10 11 12 13 14 15 16 17 ... 86
Перейти на страницу:

Щом пристигна в министерството на науката, го заведоха в кабинета на Осборн, където той го очакваше заедно с Рейнхарт и един стегнат сивокос мъж на средна възраст с нетърпеливи сини очи. Осборн стана и подаде ръка.

— Да ви представя доктор Флеминг. — Тонът му бе много официален.

— Здрасти — рече Флеминг.

— Сигурно не познаваш генерал Уотлинг от военновъздушните сили. Отдела за охрана към министерството на отбраната.

Сивокосият мъж кимна и го погледна хладно. Флеминг се наведе и се обърна въпросително към Рейнхарт.

— Здравей, Джон — каза Рейнхарт с тих, сдържан глас и неволно погледна малките си ръце.

— Седнете, доктор Флеминг.

Осборн посочи един стол, поставен срещу останалите, но преди да седне, Флеминг втренчено ги изгледа подред, сякаш се събуждаше на непознато място.

— Това разпит ли е?

За момент настъпи мълчание. Уотлинг запали цигара.

— Бяхте уведомен, че работата ви е секретна, нали?

— Какво ще рече това?

— Че е строго поверителна.

— Да.

— Тогава защо…?

— Не си падам по учените, които дрънкат лъжи.

— Хайде, недей, Джон — умолително изрече Рейнхарт.

Уотлинг смени темата.

— Видяхте ли вестниците?

— Само някои.

— Половината свят вярва, че малки зелени човечета с антени ще се приземят всеки момент в задните ни дворове.

Флеминг се усмихна, усещайки по-твърда почва под краката си.

— И вие ли вярвате в същото?

— Аз разполагам с фактите.

— Които аз предоставих на печата — точните научни факти. Откъде може да знам, че ще ги изопачат така?

— Не е ваша работа да преценявате тези неща, доктор Флеминг! — Осборн се беше разположил важно като съдебен заседател зад бюрото си. — Поради което ви беше казано да не се месите. Аз лично ви предупредих.

— Така ли? — на Флеминг взе да му дотяга.

— Наложи се да изпратим подробен доклад до Координационния комитет за отбрана — строго изрече Уотлинг. — А министър-председателят ще направи изявление пред Обединените нации.

— Тогава всичко е наред.

— Съвсем не в това положение бихме искали да се намираме, но бяхме принудени и сега трябва да успокоим духовете.

— Естествено.

— Вие ни принудихте!

— И какво, сега трябва да пълзя на колене за прошка, така ли? — Отегчението на Флеминг вече бе примесено с гняв. — Какво ще правя със собствените си открития, си е лично моя работа! Свободна страна сме, нали?

— Ти си един от членовете на цял екип, Джон — обади се Рейнхарт, без да го погледне.

Осборн търпеливо се надвеси напред.

— Доктор Флеминг, от вас искаме да направите изявление.

— С какво ще помогне моето изявление?

— Всичко, което ще успокои хората, е от полза.

— Особено ако успеете да компрометирате информатора.

— Това не е лична работа, Джон — каза Рейнхарт.

— Не е ли? Тогава защо съм тук? — Флеминг презрително ги огледа. — А ако направя изявление и кажа, че съм говорил врели-некипели, какво ще стане след това?

— Боя се… — Рейнхарт отново заразглежда ръцете си.

— Боя се, че професор Рейнхарт няма право на избор — каза Уотлинг.

— Искат да напуснеш екипа — рече му Рейнхарт.

Флеминг се изправи и се замисли за миг, докато те очакваха да избухне.

— Е, така е най-лесно, нали? — спокойно изрече накрая той.

— Не искам да те изгубя, Джон. — Рейнхарт махна леко и неодобрително с малките си ръце.

— Не, разбира се. Само че има известна пречка.

— Нима?

— Без мен не можете да продължите по-нататък.

Бяха се подготвили за такъв отговор. Имало и други, изтъкна Осборн.

— Но те не знаят какво става, нали така?

— Вие знаете ли?

Флеминг кимна и се усмихна. Уотлинг се смути още повече.

— Искате да кажете, че сте дешифрирали съобщението?

— Искам да кажа, че знам какво представлява.

— И очаквате да ви повярваме?

Очевидно нито Осборн, нито Уотлинг му вярваха, но Рейнхарт се колебаеше.

— Какво е, Джон?

— Оставам ли?

— Какво е?

Флеминг се захили.

— Това е комплект «Направи си сам» и не е от земен произход. Ще ви го докажа. — И той бръкна в куфарчето си за листовете.

1 ... 9 10 11 12 13 14 15 16 17 ... 86
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)