Андромеда [A for Andromeda - bg]
- Автор: Хойл Фред, Эллиот Джон
- Серия: Андромеда #1
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Юлиана Цветкова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Андромеда [A for Andromeda - bg]». Краткое содержание книги:
Нов радиотелескоп, проектиран от младите учени Джон Флеминг и Денис Бриджър, под ръководството на професор Ренйхар, е издигнат в Болдършо Фел. Непосредствено преди официалното му откриване, телескопът улавя сигнал от далечната галактика Андромеда. Изследвайки сигнала, Флеминг разбира, че това е информация, която съдържа проект и данни за създаването на сложна изчислителна машина. Британското правителство разрешава строежа на този свръхкомпютър във военната база Торнес в Шотландия. Към екипа в Торнес се включва и биолога Маделин Доней, която получава от машината всички необходими данни за създаването на жива клетка. Създавайки живо създание по инструкциите на машината, Флеминг започва силно да се съмнява в целите, с които е изпратен космическия сигнал от Андромеда.
Щом пристигна в министерството на науката, го заведоха в кабинета на Осборн, където той го очакваше заедно с Рейнхарт и един стегнат сивокос мъж на средна възраст с нетърпеливи сини очи. Осборн стана и подаде ръка.
— Да ви представя доктор Флеминг. — Тонът му бе много официален.
— Здрасти — рече Флеминг.
— Сигурно не познаваш генерал Уотлинг от военновъздушните сили. Отдела за охрана към министерството на отбраната.
Сивокосият мъж кимна и го погледна хладно. Флеминг се наведе и се обърна въпросително към Рейнхарт.
— Здравей, Джон — каза Рейнхарт с тих, сдържан глас и неволно погледна малките си ръце.
— Седнете, доктор Флеминг.
Осборн посочи един стол, поставен срещу останалите, но преди да седне, Флеминг втренчено ги изгледа подред, сякаш се събуждаше на непознато място.
— Това разпит ли е?
За момент настъпи мълчание. Уотлинг запали цигара.
— Бяхте уведомен, че работата ви е секретна, нали?
— Какво ще рече това?
— Че е строго поверителна.
— Да.
— Тогава защо…?
— Не си падам по учените, които дрънкат лъжи.
— Хайде, недей, Джон — умолително изрече Рейнхарт.
Уотлинг смени темата.
— Видяхте ли вестниците?
— Само някои.
— Половината свят вярва, че малки зелени човечета с антени ще се приземят всеки момент в задните ни дворове.
Флеминг се усмихна, усещайки по-твърда почва под краката си.
— И вие ли вярвате в същото?
— Аз разполагам с фактите.
— Които аз предоставих на печата — точните научни факти. Откъде може да знам, че ще ги изопачат така?
— Не е ваша работа да преценявате тези неща, доктор Флеминг! — Осборн се беше разположил важно като съдебен заседател зад бюрото си. — Поради което ви беше казано да не се месите. Аз лично ви предупредих.
— Така ли? — на Флеминг взе да му дотяга.
— Наложи се да изпратим подробен доклад до Координационния комитет за отбрана — строго изрече Уотлинг. — А министър-председателят ще направи изявление пред Обединените нации.
— Тогава всичко е наред.
— Съвсем не в това положение бихме искали да се намираме, но бяхме принудени и сега трябва да успокоим духовете.
— Естествено.
— Вие ни принудихте!
— И какво, сега трябва да пълзя на колене за прошка, така ли? — Отегчението на Флеминг вече бе примесено с гняв. — Какво ще правя със собствените си открития, си е лично моя работа! Свободна страна сме, нали?
— Ти си един от членовете на цял екип, Джон — обади се Рейнхарт, без да го погледне.
Осборн търпеливо се надвеси напред.
— Доктор Флеминг, от вас искаме да направите изявление.
— С какво ще помогне моето изявление?
— Всичко, което ще успокои хората, е от полза.
— Особено ако успеете да компрометирате информатора.
— Това не е лична работа, Джон — каза Рейнхарт.
— Не е ли? Тогава защо съм тук? — Флеминг презрително ги огледа. — А ако направя изявление и кажа, че съм говорил врели-некипели, какво ще стане след това?
— Боя се… — Рейнхарт отново заразглежда ръцете си.
— Боя се, че професор Рейнхарт няма право на избор — каза Уотлинг.
— Искат да напуснеш екипа — рече му Рейнхарт.
Флеминг се изправи и се замисли за миг, докато те очакваха да избухне.
— Е, така е най-лесно, нали? — спокойно изрече накрая той.
— Не искам да те изгубя, Джон. — Рейнхарт махна леко и неодобрително с малките си ръце.
— Не, разбира се. Само че има известна пречка.
— Нима?
— Без мен не можете да продължите по-нататък.
Бяха се подготвили за такъв отговор. Имало и други, изтъкна Осборн.
— Но те не знаят какво става, нали така?
— Вие знаете ли?
Флеминг кимна и се усмихна. Уотлинг се смути още повече.
— Искате да кажете, че сте дешифрирали съобщението?
— Искам да кажа, че знам какво представлява.
— И очаквате да ви повярваме?
Очевидно нито Осборн, нито Уотлинг му вярваха, но Рейнхарт се колебаеше.
— Какво е, Джон?
— Оставам ли?
— Какво е?
Флеминг се захили.
— Това е комплект «Направи си сам» и не е от земен произход. Ще ви го докажа. — И той бръкна в куфарчето си за листовете.