Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)
- Автор: Пигафета Антонио, Грюн Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Николова-Руж
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)». Краткое содержание книги:
По-скоро поет, отколкото мореплавател, Антонио Пигафета описва в екзотични багри новооткритите острови и морета, чудноватите обичаи на техните жители, драматични битки и изтощителни преходи през морската пустиня. Още по-ценни за нас са неговите непосредствени впечатления от най-великия мореплавател на всички времена Фернандо Магелан, който показа на света, че Земята е кръгла и че необятните простори съществуват, за да бъдат покорени.
На тържественото изпращане присъствува и Алвару да Коста. Лицето му е пепелявосиво, ръцете му треперят. По лицето на младия мъж, който стои до него, също се чете възбуда. Антонио Пигафета, син на патрицианска фамилия от Виченца, е получил в последната минута разрешение от краля да се присъедини към експедицията. Той не мисли за предстоящите опасности, а само за това, че най-сетне ще види обвитите в легенди екзотични страни.
По-късно този млад благородник също ще стане известен. Той възнамерява да напише дневник на плаването. Как ще озаглави този приключенски роман, още не знае. Едва в края на пътешествието ще го нарече Primo viaggio intorno al globo — Първото пътешествие около Земята. Антонио Пигафета ще може да осъществи своето намерение, защото е между малцината оцелели.
ПЪРВОТО ПЪТЕШЕСТВИЕ ОКОЛО ЗЕМЯТА
ОТ НАЧАЛОТО НА ПЪТЕШЕСТВИЕТО ДО ОТКРИВАНЕТО НА МАГЕЛАНОВИЯ ПРОТОК
Адмирал Фернандо де Магалянес бе решил да предприеме далечно плаване през едно море, където вилнеят яростни ветрове и ужасни бури, и да търси острови, където живеят човекоядци и животни, на които никой не може да излезе насреща, защото са големи почти колкото кораб. На никой от близките си Магелан не пожела да открие смелия си план, за да не му се попречи на голямото и достойно за възхищение дело, което възнамеряваше да извърши с божия помощ.
Капитаните, които го придружаваха, бяха изпълнени с омраза към него. Причината за нея не ми е известна, но предполагам, че го мразеха, задето се бе родил в Португалия, а те бяха испанци. Те смятаха, че Португалия е отнела на Испания половината от земното кълбо с благоволението на негово светейшество папа Александър.
За да държи армадата сплотена, адмиралът издаде следните заповеди до всички капитани и щурмани:
„Моят кораб ще плава винаги пред другите. За да се вижда и нощем, аз ще поставям на кърмата дървен факел, наречен фарол.
Ако освен този факел наредя да се запали още един фенер или парче тръстиково въже, другите кораби трябва да направят същото, за да се убедя, че ме следват.
Когато освен фарола покажа още две допълнителни светлини, това означава, че корабите трябва да карат по-бавно или при неблагоприятен вятър да сменят посоката.
Три светлини показват, че бонетът трябва да се свие. Бонет е онова ветрило, което се поставя под голямото, за да улавя по-добре вятъра при благоприятно време.
Ако покажа четири светлини, това е сигнал да се приберат всички ветрила. Ако вече са свити, тогава четирите факела показват, че отново трябва да бъдат опънати.
Още повече светлини или изстрели с оръдия са знак за другите, че наблизо се вижда суша или трябва да се очакват плитчини, така че е необходима предпазливост и по-бавно плаване.
Специален знак ще показва кога трябва да се хвърли котва. Него ще обявя допълнително.“
На адмирала му бе известно, че капитаните, боцманите и щурманите знаят какво представлява фарол и какво бонет. Но той желаеше да ги унижи със своите обяснения. Това още повече подхранваше омразата срещу него. Аз чувах, че някои произнасяха името му така, като че ли говореха за дявола.
Вахтите се сменяха три пъти през нощта. Първата застъпваше при залез слънце, втората, която се нарича мендора — в полунощ, а третата — преди разсъмване. За тази цел екипажът бе разпределен на три смени, от които едната бе подчинена на капитана, втората — на щурмана и третата — на боцмана. За да се гарантира сигурността на пътуването, адмиралът изискваше от всички, които се намираха на борда, най-строга дисциплина.
Сутринта на 10 август 1519 г., сряда, флотилията бе снабдена вече с всичко необходимо за дългото плаване, 237-членният екипаж също бе в пълна готовност. Оръдеен залп оповести тръгването. Потеглихме надолу, успоредно на реката Гуадалкивир20, покрай Хуан де Алфаракс, един някога гъсто населен мавритански град. Преди тук се е издигал мост, от който бяха останали само подпори под водата. Те застрашават корабите, може да се пътува само при прилив и с помощта на пилоти. Когато потеглихме, небето бе лъчезарносиньо и всички приеха това като добро предзнаменование. Някои твърдяха дори, че видели на небето образа на светата Дева, която се усмихвала отгоре на потеглящата флотилия.
20
Река в Южна Испания. Б.ред.