Тарзан и съкровищата на вълшебния град
- Автор: Бъроуз Едгар
- Серия: Тарзан #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Андреев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тарзан и съкровищата на вълшебния град». Краткое содержание книги:
А Тарзан мислеше. Той видя как вазирите заравят златото и това му се видя великолепен начин да се запазят ценните неща. От вечерта, когато Вертер изрази желание да погледне лъскавите камъчета, Тарзан запази една подозрителност към него. Истинската им ценност бе неизвестна за него, но все пак ги пазеше с такава грижовност, сякаш загубата им за него ще означава смърт. Дълго време Тарзан наблюдава белгиеца. Когато се увери, че той наистина спи, измъкна ножа си и започна да копае дупка. После положи в нея торбичката със скъпоценностите. Когато Вертер видя какво прави Тарзан, той за малко не извика от радост, съвсем забравил, че трябва да диша като заспал. Тарзан рязко се спря. Острият му слух отчете прекъсването на равномерното дишане. Втренчи присвитите си очи във Вертер. Вертер усети, че се проваля. Той въздъхна, протегна ръце напред и се обърна по гръб, сякаш бе разтревожен от лош сън. След минута пак дишаше спокойно и равномерно. Тежкият поглед на Тарзан го изучаваше. После Вертер чу слаб звук от изсипване на пясък и потупване на земята с ръка. Скъпоценностите бяха заровени.
В продължение на един час белгиецът лежа, без да посмее да се обърне. После набра смелост и се завъртя с лице към Тарзан. Човекът маймуна спеше. Само с протегната ръка Вертер можеше да стигне мястото, където беше заровено съкровището, но дълго време лежа, вслушвайки се в Тарзан, но той не се пробуждаше. Тогава Вертер измъкна жертвения нож и го сложи на земята. Тарзан пак не се помръдна. Белгиецът предпазливо разрови пръста. Стигна до торбичката, натисна с ножа отдолу и тя се подаде над малката купчина пръст. Вертер бързо я хвана и я скри в дрехата си. После засипа дупката и я изравни, както си беше. Алчността го беше заслепила. Той не си даваше сметка какво щеше да стане, ако Тарзан се беше събудил.
Далече в другия край на равнината изрева леопард. В гъстите тръстики зад гърба на Вертер дебнеше огромен звяр с меки лапи. Белгиецът се страхуваше много повече от човека звяр до него, отколкото от дивите животни. Той направи няколко крачки в посока към равнината, но се спря и хвана дръжката на дългия нож. Обърна се и погледна към спящия Тарзан. „Защо не?“ — помисли той.
Вертер се върна и се надвеси над англичанина. В ръцете си стискаше жертвения нож на върховната жрица на Огнения бог.
X
Ахмед Зек и съкровището на Вертер
Свирепа омраза и дива жажда за мъст тласкаха напред Мугамби по следите на арабите. Раните му заздравяха по пътя, силите постепенно се възвърнаха и могъщото му тяло придоби предишната си сила. Въпреки че арабите бяха на коне, Мугамби не изоставаше от тях.
Скоро те стигнаха до укрепения лагер на Ахмед Зек и зачакаха Вертер. През цялото пътуване Джейн Клейтън не забеляза неудобствата и умората на пътя. Тя мислеше непрекъснато за съдбата си. Ахмед Зек не намери за нужно да й съобщи каквото и да било. Ако нещата опираха до вземането на обикновен откуп, тя нямаше от какво да се страхува, но тя дори и не смееше да си го помисли. Беше чувала различни разкази за отвлечени и продадени в робство красиви бели жени. Те твърде често красяха турските хареми.
Джейн Клейтън беше смела и решителна жена. Тя не падаше лесно духом и не се объркваше в трудни минути от живота си. Доколкото можеше, тя се надяваше на добър изход и мисълта за самоубийство й минаваше само като последно средство, за да избегне срама и позора. Ако Тарзан беше жив, тя имаше всички основания да се надява на спасение. Нито едно живо същество нямаше силата и ума на нейния съпруг. Нейната любов го издигаше на пиедестала на най-великодушния и всемогъщ сред дивите зверове и хората.
Тя беше уверена, че той ще дойде и ще я освободи, затова броеше дните до неговото завръщане от Опар. Беше горда вътре в себе си, че нейният Тарзан можеше да открие всяка една диря и да прочете в нея така, както се чете в книга.
Докато тя хранеше душата си с надеждата за близка свобода, Вертер се промъкваше към лагера на Ахмед Зек. Ужасът от шума дори на собствените му стъпки го сковаваше на всяка крачка. На няколко пъти като по чудо той успя да се спаси от ноктите на кръвожадни зверове. От време на време се окуражаваше сам, като си напомняше героичния според него факт, че се промъква през най-дивата джунгла на света, сам и въоръжен единствено с жертвения нож на Ла. Нощем се качваше по дърветата, а денем предпазливо се промъкваше напред. В душата му настана покой, когато най-накрая зърна лагера на Ахмед.
Малко преди него пристигна и Мугамби. Той се беше качил на едно дърво и следеше оттам живота в лагера. Когато зърна приближаващия се, в него той разпозна скорошния гост на своя господар. Искаше му се да го извика, но нещо го задържа. Порази го това, че този човек приближи и влезе в лагера съвсем свойски, като човек, който влиза в дома си. Вертер се провикна, вратата се отвори и Мугамби стана свидетел на радушна среща между него и омразния Ахмед. Мугамби стоеше поразен. Значи това е човекът, на когото се дължат всичките нещастия на великия бвана и на семействата на вазирите. Значи това е той… Мугамби усети вкуса на парливата омраза и жаждата за мъст. Само здравият му разум го възпря да скочи от дървото и да се метне на врата на Вертер.