Тарзан и съкровищата на вълшебния град
- Автор: Бъроуз Едгар
- Серия: Тарзан #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Андреев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тарзан и съкровищата на вълшебния град». Краткое содержание книги:
Преходът беше дълъг. Най-накрая настъпи моментът, когато Тарзан и белгиецът, следвайки стъпките на вазирите, се изкачиха на една височина. Пред тях се ширна равнината Вазири с извилата се река и далечните си гори. През високата трева, като голяма гъсеница, се точеха воините на Басули. Стада зебри и антилопи пасяха тук-там. В тръстиките при реката един бивол следеше с любопитство приближаващите, но скоро избяга в гората. Тарзан наблюдаваше с пълно безразличие тази картина. Цялото му внимание бе заето от пасящите стада. Той дори не погледна мястото, където беше домът му. Но Вертер погледна и в погледа му се изписа силна почуда. Заслонил очи с ръка, той дълго се взираше в посоката, където трябваше да има къща, хамбари и постройки. Всичко беше изчезнало. Постепенно Вертер започваше да разбира. Ахмед Зек е бил тук.
Още щом слязоха в равнината, Басули и воините му забелязаха опустошенията. Те бързаха нататък и възбудено разговаряха помежду си. Опасенията им се потвърдиха, когато стигнаха до утъпканата градина и купчината изгорели греди. Останки от човешки трупове, наполовина оглозгани от хиени, се търкаляха по земята. По остатъците от дрехи и украшения Басули си представи подробности от голямото нещастие.
— Арабите са! — промълви той.
Вазирите се оглеждаха с няма ярост. На всяка крачка те се натъкваха на нови свидетелства за жестокостта на врага, който се беше възползвал от отсъствието на великия бвана, за да опустоши имението му.
— Какво е станало с лейди? — попита един от смолистите воини.
— Отвлекли са я заедно с нашите жени. Огромен негър, вдигнал копие над главата си, нададе див вик на ярост и болка. Другите го последваха. Басули им заповяда с жест да мълчат.
— Сега не е време да шумим — каза той. — Великият бвана ни е учил да работим, а не да говорим. Трябва да пазим силите си, за да стигнем арабите и да им отмъстим. Трябва да бързаме, защото лейди и нашите жени са може би още живи.
От речните тръстики Вертер и Тарзан наблюдаваха чернокожите. Видяха как те с пръсти и ножове изровиха в земята дупка, положиха в нея тежкия златен товар и го засипаха с пясък. Тарзан малко се интересуваше от това. Вертер му обясни, че заровеното не става за ядене. Но за разлика от Тарзан съкровището силно изостряше интереса на белгиеца. Той би дал всичко, за да го задигне с хората си. Коварният му мозък не се съмняваше, че вазирите скоро ще напуснат това злокобно място.
Като заровиха златото, негрите отминаха зловонните трупове и се настаниха на лагер. Трябваше им почивка, преди да се впуснат в гонитба на враговете си.
Започна да се здрачава. Вертер и Тарзан дояждаха в тръстиките остатъците от месо, които носеха със себе си. Белгиецът бе зает с мислите си. Той бе уверен, че вазирите ще последват Ахмед Зек. Прекалено добре му бяха известни военните обичаи на туземците. Той прекрасно познаваше и характера на арабите, като не се съмняваше, че те непременно ще продадат в робство заловените жени. Само това беше достатъчно, за да изригне като вулкан отмъщението на такова войнствено племе като вазирите.
Вертер трябваше да намери възможност да стигне до лагера на Ахмед. Искаше да го предупреди за идването на Басули и да му каже за заровеното злато край къщата на Грейсток. Жълтият метал беше с неизмеримо по-голяма стойност от какъвто и да е откуп. Вертер щеше да бъде много доволен, ако успееше да получи дори малка част от това съкровище.
От всички мисли, които се въртяха в главата му, най-важна беше тази за огромното богатство, намерило приют в малката торбичка на Тарзан. Очите на Вертер измериха гигантската фигура и се спряха на кръглите бицепси. Всеки опит да се отнемат скъпоценностите от този дивак би имал съдбоносен изход за белгиеца. От отчаяние Вертер се тръшна на земята. Лежа известно време, като се мъчеше да измисли други начини да вземе скъпоценностите. Всичко, което му дойде наум, му се струваше безплодно и смешно пред здравата мускулатура на Тарзан. Той почувствува тежкия поглед на англичанина върху себе си и гузно извъртя глава на другата страна, като се престори на заспал. Дишаше дълбоко и равномерно.