Тарзан и съкровищата на вълшебния град
- Автор: Бъроуз Едгар
- Серия: Тарзан #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Андреев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тарзан и съкровищата на вълшебния град». Краткое содержание книги:
Белгиецът с мъка сподави вика си на ужас. Със завидно самообладание той пренесе погледа си върху масата. Без да бърза, сложи скъпоценностите обратно в торбичката и я скри в дрехите. После извади табакера и запуши. Привидно съвсем спокойно стана от масата, протегна се, прозя се и бавно се обърна към входа на палатката. Ахмед вече не беше там.
Да се каже, че Вертер беше изплашен, е малко. Той знаеше, че се е лишил не само от съкровището си, но и от живота си. Ахмед не би позволил никой да го измами. Той не би позволил и никое богатство, което е видял, да бъде на друг. Той не би простил и измамата на Вертер. Белгиецът бавно се приготвяше за сън. Той не знаеше следят ли го или не, затова се стремеше да скрие своето силно вълнение и безпокойство.
След около два часа диплите на завесата се повдигнаха и един тъмен силует безшумно се гмурна в тъмнината на палатката. В ръцете си държеше остър, извит нож. Пълзешком се приближи до постелята на заспалия Вертер. Грамадната ръка се вдигна във въздуха и дългият нож с все сила се заби в неподвижното тяло. Няколко пъти се повтори това действие, докато убиецът усети, че нещо не е наред. Той трескаво отмахна купчината одеяла и се срещна не с мекото, кървящо тяло на белгиеца, а с камарата от негови дрехи. Арабинът се изправи с проклятие на уста. Ахмед се влуди от тази жестока измама. Честта му беше засегната.
Той изтича навън и с грозен вик събра своите бандити. Още сънени, те наскачаха от палатките си. Напразно претърсваха наред цялото селище — от Вертер нямаше и следа. Обзет от бясна ярост, Ахмед заповяда да оседлаят конете и макар че беше нощ, излязоха из джунглата да търсят беглеца.
Мугамби, който се беше крил досега сред на дърветата, използва бъркотията и влезе в лагера незабелязано от часовоя. Дори помогна на чернокожите бандити на Ахмед да затворят вратата на лагера. Направи го така, сякаш цял живот е бил с тях и цял живот е правил това. После изчезна в мрака между палатките.
Цял час той се провира между постройките, мъчейки се да определи в коя от тях може да е господарката му. Накрая се спря пред една самотна хижа. Забеляза, че там стои часовой. Той се скри зад ъгъла и зачака. Скоро дойде друг, за да смени другаря си.
— Тя вътре ли е? — попита новодошлият.
— Да, тук е — отговори първият часовой. — Откакто съм тук, никой не е влизал.
Новият часовой клекна пред входа, а старият си тръгна.
Мугамби се промъкна по-близо. В ръцете си държеше дебела, възлеста тояга. Въпреки радостта си, че е открил лейди, той хладнокръвно тръгна напред. Часовоят седеше гърбом и не виждаше огромната сянка, която се приближаваше към него. Възлестата тояга описа кръг във въздуха и се стовари с глух шум върху главата на часовоя. Чу се хрущенето на разбити кости и часовоят се повали безмълвно на земята.
След миг Мугамби беше в колибата и тихо подвикваше: „Лейди!“ Хижата остана безмълвна и той с яростна бързина я обходи. Лейди не беше в нея!
XI
Тарзан отново става звяр
Страхът спря ръката на Вертер. Ами ако не попадне право в сърцето на Тарзан? Той трепна при мисълта какво би станало в такъв случай. Дори смъртно ранен, Тарзан за секунди би разкъсал своя убиец. И Вертер не се съмняваше, че човекът маймуна няма да поиска това. Шумът от стъпки в тръстиките затвърди решението му. Той тръгна назад, възви се и дебнешком се запровира между тревите. Искаше да стигне час по-скоро гората. Там щеше да намери спасение.
Тарзан продължаваше да спи. Къде беше останала онази необикновена сетивност, която е притежание само на обитателите на джунглата? Нима проницателният и жизнерадостен Тарзан не съществуваше?
Наблизо в тръстиките дебнеше хищник. Жълтите му очи святкаха с настървение. Огромната му глава се подаде между стъблата. Беше лъв. Като видя спящия човек, той подви задни лапи и удари с опашка тръстиките. Тарзан скочи и като истински обитател на джунглата овладя на секундата мускулите си. Пред грозящата го опасност той се преобрази в Тарзан от племето на маймуните, пъргав и хитър.
Лъвът внезапно се отказа от своите намерения. Той се обърна и потъна отново в тръстиката. Нещо стана в животинския му мозък, нещо, което човек не може да проумее.
Тарзан вдигна рамене в учудване и се огледа, търсейки другаря си. Като не го видя, той помисли, че лъвът го е отмъкнал в тръстиките, но като разгледа следите, разбра, че не е така. Тарзан видя, че Вертер е тръгнал към равнината. Той се подвоуми, но после реши, че белгиецът се е уплашил от приближаващия лъв и е побягнал от страх. Презрителна усмивка се появи на устните му, когато си помисли как другарят му не се е потрудил поне да го предупреди за опасността, която го заплашва. Е, какво — такъв си е човекът! Тарзан не искаше да знае нищо повече за него. Заминал си е — на добър му час. Тарзан няма да го търси.