Тарзан и съкровищата на вълшебния град
- Автор: Бъроуз Едгар
- Серия: Тарзан #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Андреев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тарзан и съкровищата на вълшебния град». Краткое содержание книги:
А нищо неподозиращият Вертер разказваше за събитията в Опар, като внимателно пропусна малката подробност, свързана е придобиването на кожената торбичка, висяща здраво прикрепена към кръста му под дрехите. Въпреки умората от пътуването от погледа му не остана незабелязана алчността в погледа на Ахмед, когато спомена за заровеното злато край имението Грейсток.
— Първо ще изчакаме бързите вазири тук — каза със зловеща ирония Ахмед, — а после ще отидем за златото. Ще обявя голяма награда за всеки убит.
— А жената? — попита Вертер.
— Ще бъде най-добре да я продадем на север. За нея ще получим добри пари.
Една мисъл мина мълниеносно през главата на Вертер. Ако Ахмед го изпрати начело на отряда, за да продаде лейди Джейн на север, той щеше да се възползва от случая и щеше да избяга. През време на службата си при арабина Вертер беше опознал привичките му. Нито един от неговите бандити не беше освобождаван. Повечето от бегълците попадаха отново в ръцете на Ахмед. Вертер беше чувал нощно време зловещите им предсмъртни викове. Тези нещастници умираха в жестока агония, измъчвани до последния им дъх. Белгиецът нямаше никакво желание да сподели съдбата им. Той попита съвсем безразлично:
— Кой ще отиде с жената?
За минута Ахмед се замисли. Златото, заровено край къщата на Грейсток, представляваше далеч по-голяма ценност, отколкото сумата, която щеше да получи за лейди Джейн. Беше му необходимо да се отърве от нея колкото се може по-скоро, а златото да вземе без отлагане. От приближените му Вертер беше най-подходящият за продажбата на жената. Един арабин познава много добре пътищата на страната, в която е роден, и лесно може да избяга на север е парите от продажбата. Но Вертер надали щеше да може да се укрие в една страна, която е враждебна към всеки европеец.
— Аз не виждам друг по-подходящ от теб. Не виждам и необходимост двамата да ходим за златото. Ти ще заминеш на север с писмо до мой приятел, който познава пазара на тази стока. След като си свършим работата, ще се срещнем.
Вертер с мъка скри радостта си, като чу думите на Ахмед. Но той знаеше, че човек не може да бъде сигурен в това, дали е успял да скрие нещо от арабина. И така всичко беше решено. Двамата обсъдиха подробности от пътуването, след това се сбогуваха и Вертер отиде в палатката си. Той отдавна мечтаеше за топла баня и чисти дрехи. Като свърши с къпането, той закрепи малко огледалце към задната страна на палатката. Премести един стол до неодяланата маса и като се въоръжи с бръснач, започна да сваля от лицето си гъстата растителност.
В списъка на удоволствията, които са привилегия на силния пол, са удоволствието и чувството на облекчение, които изпитва мъжът, след като се е обръснал. Доволен, Вертер се просна върху масата и запуши. Шарейки с ръка по кръста си, той напипа торбичката. Трепна от радост, като си помисли за съкровището, което е вътре в нея. Какво би казал Ахмед, ако знаеше за него? Вертер се усмихна злорадо. Как биха проблеснали очите на арабския мошеник, ако можеше да го погледне? Досега Вертер нямаше възможност да се полюбува на камъчетата. Той дори не беше ги преброил, а само приблизително се досещаше колко струват. Разпаса пояса си и извади заветната торбичка. Всички в лагера отдавна спяха. Никой няма да влезе в палатката му! През кожата на торбичката той напипа малките камъчета. С едната си ръка претегли колко тежи. Сладост се разля в гърдите му. При светлината на мъждукащата свещ той изсипа скъпоценностите върху нерендосаните дъски на масата.
Ярката светлина на камъните заигра в очите на замечтания белгиец. Той си представяше как пред него, притежателя на приказно съкровище, се разтварят вратите на света. Той мислеше за властта и разкоша, които винаги са били недостъпни за него. Погледът му се зарея напред в някаква далечна прекрасна точка и попадна случайно в огледалцето, което все още висеше на стената. Нечие отражение шавна в него и го върна към реалността. Вертер погледна още веднъж в него и видя отражението на мрачното лице на Ахмед, надничащ иззад завесата на входа.