Тарзан и съкровищата на вълшебния град
- Автор: Бъроуз Едгар
- Серия: Тарзан #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Андреев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тарзан и съкровищата на вълшебния град». Краткое содержание книги:
В отговор на нейния вик се чу силен шум и гласове.
— Елате, пазители жреци! — викаше Ла. — Неверници оскверниха храма. Защитете Ла и нейния олтар, очистете храма с кръвта им!
Вертер не разбра, но Тарзан — да. Погледна към белгиеца и видя, че не е въоръжен. Тогава скочи към Ла и бързо, въпреки съпротивата й, грабна жертвения нож. Подаде го на Вертер и му каза:
— Това ще ви послужи!
В този миг от всички страни нахлуха малки кривокраки човечета. Те бяха въоръжени с тояги и ножове, а очите им светеха с фанатичен блясък. Вертер онемя от ужас. Тарзан с гордо презрение огледа враговете и бавно се отправи към вратата. Един по-силен жрец се изпречи на пътя му. След него и други. Тарзан вдигна копието си и с един удар размаза черепа му. По този начин той се справи и с останалите човечета и си разчистваше пътя към вратата. Зад него, следвайки всяка негова стъпка, вървеше Вертер. От време на време той хвърляше поглед назад към виещата тълпа. Белгиецът държеше жертвения нож, готов да го забие във всеки, който би се осмелил да го нападне, но това не стана. Той се учудваше, че жреците нападат такъв силен човек като Тарзан, а него не го закачат. Когато стигнаха заветната врата, Вертер изведнъж разбра кое беше това, което възпираше жреците да го нападнат. И това беше жертвеният нож, от който те се страхуваха панически.
Когато излязоха от вътрешния двор, Вертер съобщи на Тарзан откритието си. Англичанинът се усмихна и го пусна пред себе си. Те продължиха пътя си, като белгиецът вървеше отпред и разпъждаше жителите на град Опар с техния свещен нож, от който те изпитваха суеверен страх.
Минаха лесно през коридора и стаите на древния храм. Вертер ахна от учудване, минавайки през стая със златни колони. Той ги гледаше със зле прикривана лакомия. В очите на Тарзан всичко това нямаше никаква стойност.
Излязоха на широка улица. От двете й страни се виеха великолепни полуразрушени сгради, по които се разхождаха големи маймуни. Те ръмжаха нещо подире им, а Тарзан им отвръщаше със същото.
Вертер видя как един огромен космат самец скочи от полуразрушена колона и настръхнал се заклатушка към голия великан. Жълтите му зъби бяха оголени, сърдит лай и грозно ръмжене се откъсваха от дебелите му увиснали бърни. Белгиецът наблюдаваше спътника си. Какво беше неговото учудване и ужас, когато Тарзан се наведе и запълзя на четири крака около въртящата се на едно място маймуна. От човешкото гърло се откъсваха същия лай и същото ръмжене, каквито и от устата на животното. Ако очите на Вертер бяха затворени, той по звуците с увереност би могъл да каже, че две гигантски маймуни се готвят за двубой. Но такъв не последва. Всичко свърши така, както свършва най-често в джунглата. Един от противниците загубва войнствеността си, неочаквано заинтересуван от някой падащ лист, бръмбар или въшка на косматия си корем. Така стана и сега. Човекоподобната маймуна се отдалечи с достойнство, за да погледне пълзящата покрай нея гъсеница, която погълна не след дълго изследване. Но Тарзан не беше склонен да прекрати спора. Той се наежи свирепо, изпъчи гръд и с рев пропълзя към маймуната.
Доста труд костваше на Вертер, за да го разколебае в намеренията му и да го увери, че трябва час по-скоро да се махнат оттук.
След един час те успяха да намерят тесен проход в стената. Оттам една утъпкана пътека ги изведе отвъд външните укрепления на града, в мъртвата долина на Опар. Вертер много скоро се убеди, че Тарзан няма понятие къде се намира и откъде е дошъл. Той бродеше безцелно из долината, намирайки си храна под малките скали или изкопавайки я под рехавия мъх, който покриваше тук-там земята.
Вертер изпадна в ужас от трапезата на своя спътник. Тарзан с видимо удоволствие унищожаваше бръмбари, гризачи и гъсеници. Да. Той наистина се превърна в маймуна.
След дълги усилия Вертер успя да отведе Тарзан към по-далечните хълмове в северозападната част на долината. Оттам те тръгнаха към имението на Грейсток. Мъчно можеше да се отгатне каква цел преследваше Вертер.
През нощта те прехвърлиха хълмовете. Накладоха си малък огън, на който опекоха дива свиня, убита от Тарзан. Англичанинът беше потънал в размисли. Той напразно се мъчеше да улови някакви мисли, които през цялото време му се изплъзваха. И тъй като не измисли нищо, той отвори торбичката, която висеше на пояса му, и извади оттам шепа блестящи камъни. Огънят заигра в тях и се превърна в милиарди лъчи. Ням от вълнение, Вертер ги гледаше и разбираше защо трябва да отведе човека маймуна у дома му.
IX
Вертер открадва скъпоценните камъни