Тарзан и съкровищата на вълшебния град
- Автор: Бъроуз Едгар
- Серия: Тарзан #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Андреев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тарзан и съкровищата на вълшебния град». Краткое содержание книги:
През това време Ла се свести. Гледаше, изненадана и очарована, разгорялата се битка. Изглеждаше невероятно в открита схватка човек да победи царя на животните!
Ножът на Тарзан успя да улучи сърцето на лъва. Тялото му се разтресе в страшни конвулсии и се строполи мъртво в краката на победителя. Тарзан скочи, сложи крак върху жертвата си и дигнал лице към небето, нададе такъв ужасен вик, че Ла и Вертер трепнаха, а ехото го повтори много пъти.
Сега Тарзан се обърна и Вертер позна своя домакин, лорд Грейсток, този, когото беше сметнал за мъртъв.
VIII
Бягството от Опар
Вертер беше поразен. Нима това същество беше онзи изпълнен с достойнство англичанин, който му оказа такъв прием в разкошната си африканска къща? Нима този див звяр с горящи очи и обляно в кръв лице беше човек? Нима е възможно човешко същество да издаде такъв вик?
Тарзан също гледаше към тях. Той откриваше нова порода живи същества и беше страшно учуден от това.
Ла също се взираше в чертите на този човек маймуна. Очите й се разтвориха в почуда. — Тарзан! — извика тя. — Ти ли си?
Тя заговори с него на езика на големите маймуни.
— Ти се върна при мен. Аз чаках това. Пренебрегнах свещените си задължения, за да чакам своя Тарзан! Не се омъжих, защото в този свят само един мъж може да бъде мой мъж и това си ти! И ти дойде! О, скъпи!
Вертер се вслушваше в тези странни гърлени звуци и гледаше внимателно Тарзан. Чудеше се дали той ще ги разбере. Все пак англичанинът отговори със същите гърлени звуци.
— Тарзан? — попита замислено той. — Тарзан! Сякаш съм чувал това име.
— Това е твоето име. Та ти си Тарзан!
— Аз съм Тарзан? — повдигна той раменете си. — Е, какво, това име ми харесва. Приемам го. Но… аз не те познавам, а и не зная как съм дошъл тук, нито пък защо. Може би ти знаеш?
Ла поклати глава.
— Никога не съм знаела това — промълви тя.
Тарзан се обърна към Вертер и го попита същото, но белгиецът поклати глава и каза на френски:
— Аз не разбирам този език.
Гледайки го невинно като дете, Тарзан повтори въпроса си на френски. И тогава Вертер разбра какви ужасни последствия е имало за него нараняването му. Беше очевидно, че този гол човек беше загубил паметта си и не си спомня нищо от предишния си живот. Първата мисъл на белгиеца беше да каже на Тарзан кой е и какво прави тук, но се възпря. Така му беше много изгодно. Ако успееше, макар и за кратко време, да скрие от англичанина истината, щеше да може да се възползва от нещастието му.
— Аз не мога да ви кажа откъде идвате — каза той, — но ще ви кажа, че ако не заминем още сега от това проклето място, и двамата ще бъдем убити на този жертвеник. Тази жена беше готова да забие ножа си в сърцето ми, когато лъвът прекъсна варварския им обред. Да вървим! Да излезем по-скоро, докато другите не са се окопитили от страха си и не са се върнали.
Тарзан пак погледна към Ла.
— Защо искаше да убиеш този човек? — попита той. — Гладна ли беше?
Ла възмутено отхвърли предположението му.
— Той ли се опита да те убие? — продължи да пита Тарзан.
Жената поклати отрицателно глава.
— Защо искаше да го убиеш?!
Ла вдигна тънката си ръка и посочи към слънцето.
— Ние искахме да принесем душата му в дар на Огнения бог! — каза тя.
— Вие искате ли да умрете? — попита той Вертер.
Белгиецът със сълзи в очите се мъчеше да го увери, че не желае това.
— Е, какво, щом е така, добре! — продума Тарзан. — Да се махаме оттук. Тази самка ще ви убие, а мен ще остави при себе си. Това място не е за Мангани. Аз бих умрял между тези каменни стени.
И той се обърна към Ла.
— Ние заминаваме! — заяви той.
Жената се хвърли към него и го хвана за ръката.
— Не ме оставяй! — викаше тя. — Ако останеш, ще те направя върховен жрец. Ла те обича. Целият Опар ще ти принадлежи. Роби ще изпълняват всяка твоя заповед. Остани, Тарзане, и твоята Ла ще те възнагради с любов!
Човекът маймуна отблъсна от себе си коленичилата жена.
— Тарзан не те иска — отговори простичко той и отиде при Вертер. Преряза въжетата, които го опасваха, и му направи знак да върви след него.
Дишайки тежко, с изкривено от злоба лице Ла скочи на крака.
— Ще останеш! — яростно крещеше тя. — Ти ще бъдеш само мой. Ако Ла не може да те получи жив, тя ще те получи мъртъв!
И като вдигна глава към слънцето, тя нададе онзи страшен лаещ писък, който веднъж смрази Вертер.