Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)
- Автор: Кан Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)». Краткое содержание книги:
— На летището! — отсече Инди. — Внимавай, Дребосък, не се обръщай! Наляво, наляво! — Ръката му се пресегна през облегалката, хвана волана и помогна на хлапето да вземе завоя. После добави тихо: — Справяш се отлично, момчето ми!
Изскочиха на претъпкан с хора площад. Сред сергии и магазинчета, ярко осветени от книжни фенери и разноцветни знамена, се тълпяха хиляди търговци, купувачи, просяци, крадци, моряци, проститутки и носачи на рикши. Всички се разбягаха пред шеметно летящата кола.
След като тя профуча, повечето хора отново се върнаха на платното и по този начин я скриха от очите на преследвачите в черната лимузина, която с рев връхлетя на площада. Скоростта й беше прекалено висока и шофьорът не можа да я овладее. Колата с трясък се блъсна в една отрупана със зеленчук сергия, завъртя се и се хлъзна към тротоара. Накрая спря сред гъмжило от пешеходци.
Инди хвърли поглед назад и промърмори:
— Там май заприлича на касапница.
Уили се страхуваше да погледне.
Спечелиха добър аванс пред преследвачите си, излязоха на шосето и зафучаха с пълна скорост през откритото поле.
— Свърза ли се с компанията, Дребосък?
— Разбира се, Инди. Мистър Уебър дава места за теб, мене и Ву Хан.
— Ву Хан няма да дойде, Дребосък.
Дребосъка се замисли над казаното. Ву Хан не е избягал, много е предан, за да стори подобно нещо. Следователно е мъртъв или са го заловили, или пък е останал да задържа лошите — което и да бе от трите, то му правеше чест. Във всеки случай върху плещите на момчето падаше отговорността да закриля техния любим другар и духовен брат.
— Не тревожи се, Инди — рече той. — Сега Дребосъка е твой пръв телохранител!
Уили най-сетне се осмели да погледне назад. Едва различими фарове пробляснаха иззад някакъв завой в далечината. Черната лимузина продължаваше да ги преследва.
— Аз ще използвам билета му — каза с дрезгав глас тя, съзнавайки, че няма кой знае какъв избор. — Но все пак къде отиваме?
— В Сиам — отвърна Инди и зареди пистолета си.
— В Сиам ли? — възропта тя. — Ами че аз нямам дрехи за такова пътуване!
Възнамеряваше да продължи с оплакванията, но изведнъж осъзна, че в цялата тази езическа вселена, и то тъкмо сега, няма да трогне нито богове, нито полубогове, никого. Най-малко пък тоя окаян янки на седалката до нея. Погледна го с нескрито подозрение. Встрани от пътя се мярна табела, на която пишеше: ЛЕТИЩЕ НАНГ TAO. Фаровете отзад ставаха все по-ярки.
Е, можеше пък да е за добро. Никога не беше ходила в Сиам.
Дребосъка зави по чакълест път и насочи колата към пистата. Минаха край малък хангар и пред очите им се показа тримоторен самолет, който тъкмо завърташе перките си. При рязкото спиране гумите изсвистяха пронизително и тримата изскочиха от колата. Дребосъка грабна чантата на Инди.
Изправен до вратата на самолета, стоеше мистър Уебър. Видял колата, той бързо се насочи към тях.
— Доктор Джоунс, името ми е Уебър. Разговарях с вашия помощник. — Очите му за момент се спряха на Дребосъка, а после продължи: — Успях да ви уредя три места. За съжаление самолетът е товарен и пренася пилета.
— Този подиграва ли ни се? — запротестира Уили.
— Госпожо, само това успях да направя за… — Англичанинът млъкна за миг, сетне любезно попита: — Боже мой, вие не сте ли Уили Скот, известната певица?
Уили зяпна от изненада, после се усмихна поласкано. Почитател на изкуството й, и то в ден като този!
— Ами да, аз съм. — По страните й изби руменина.
— Мис Скот, удоволствието ми от вашите изяви беше… — раболепно подхвана Уебър.
Уили тъкмо си помисли, че денят не е бил толкова лош все пак, когато Джоунс рязко се намеси:
— Надпиши му една снимка за спомен, кукличке! Но по-бързо, защото трябва да тръгваме!
Двамата с Дребосъка се насочиха към самолета. Уили се поколеба за миг, но очите й зърнаха черната лимузина, появила се с рев на края на пистата, и тя забърза след тях. Спря за миг, усмихна се сладко на Уебър и каза:
— Винаги ми е било приятно да разговарям със свои почитатели, мистър Уебър, но сега наистина трябва да бързам! — Извърна се към Инди и дрезгаво подвикна: — Почакайте ме, дявол да ви вземе!
Уебър галантно й помаха с ръка, а тя се затича към опашката на самолета.
Черната лимузина спря рязко до оградата на товарителницата. Изскочи Лао Че, последван от няколко бандити с оръжие в ръце. Суматохата привлече вниманието на двамата полицаи от охраната на летището, които бавно се насочиха към колата. Лао Че премести поглед върху тромаво отдалечаващия се самолет на пистата точно навреме, за да види как Инди тържествено му отдава чест и затръшва вратата на товарния отсек.