Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)
- Автор: Кан Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)». Краткое содержание книги:
Хората на Лао Че го погледнаха въпросително, очаквайки както заповеди, така и гневни ругатни. Но той само се усмихна.
Самолетът зави и започна да набира скорост по пистата. Върху задната част на туловището му ясно се очертаха едри букви, написани с черна боя:
ТОВАРЕН ВЪЗДУШЕН ТРАНСПОРТ ЛАО ЧЕ.
Минавайки край сградите на летището, пилотът зърна шефа си и му отдаде чест. Лао Че отвърна на поздрава и се разсмя с пълен глас.
Самолетът с рев се откъсна от земята и силуетът му за миг се очерта на фона на зората.
Летяха в западна посока.
Сгушена на седалката, Уили трепереше от студ в мократа си рокля. Десетки пилета се опитваха да я клъвнат от дървените каси наоколо.
— Престанете, тъпи квачки! — кресна им тя. — Дано час по-скоро се окажете в някоя чиния с гарнитура от картофено пюре!
Обстановката беше такава, че не можеше да не си спомни за мръсния пилчарник в Мисури, където премина детството й. Пилета, пилета навсякъде!
Майка й непрекъснато повтаряше, че мястото й е там, в онази ферма, цял живот ще остане в нея и никакви мечти за по-добър живот няма да й помогнат. Щяло да е истинско чудо, ако успее да се откачи от пилчарника, да избяга от съдбата си. А чудеса не ставали на тоя свят.
Когато Уили, вече осемнайсетгодишна, спечели областния конкурс за красота, това наистина не беше чудо. Спечели го просто защото действително беше най-красивото момиче в този край.
С парите от наградата замина за Ню Йорк, твърдо решена да стане актриса и танцьорка. И тук нямаше чудеса — всички в Ню Йорк, изглежда, бяха на нейното мнение. Тръгна на Запад.
В Чикаго попадна в лоша среда и й се наложи бързо да изчезне. Това пък доведе до погрешни стъпки в Холивуд, а всеки знае, че една танцьорка никога не трябва да стъпва накриво.
Останаха й две възможности — да се върне в Мисури, или да продължи на Запад. Но Уили вече знаеше, че никъде по света не стават чудеса, най-малко в Мисури.
Вдигна палец пред колата на един безупречно облечен джентълмен, който горещо я увери, че Ориентът е широко отворен за нея. Това поне се оказа истина — беше толкова широко отворен, че зееше като пропаст.
И в Шанхай не се натъкна на чудеса, но нещата все пак се пооправиха. Спечели си име на певица и дори се сдоби с тълпа почитатели. Имаше един-двама сериозни кандидати, започна да крои планове за бъдещето.
Всичко това хвръкна по дяволите. Вместо планове й останаха спомени, а в устата си усещаше власинки от перушина. Съвсем като в Мисури.
Вратата се отвори и в товарното отделение се появи Индиана Джоунс.
Беше сменил облеклото си. Над ризата в защитен цвят беше наметнал поизносено кожено яке, на краката си имаше груби панталони и високи ботуши. Преметнал кожена чанта през рамо и с широк армейски колан на кръста, той се насочи към нея. В едната си ръка държеше сгънатия костюм, а в другата — кожен камшик.
Седна между Уили и Дребосъка и небрежно пусна официалния си костюм на пода. Камшика затъкна в колана си.
— Ти какво? Да не би да си станал звероукротител? — закачливо го погледна Уили. Мъжете цял живот си оставаха хлапаци!
— Виж какво, смилих се да те прибера при нас, но сега те моля да дадеш малко почивка на красивата си уста, кукличке — рече Инди и небрежно я погали по бедрото. Тази певица започваше да му лази по нервите.
Тя отмести ръката му. Този нахакан мъж си правеше разни сметчици, не ще и дума, но нямаше да го огрее. Не му беше времето и мястото за подобни неща, а и тя не си падаше по такива. Наведе се и вдигна официалното му сако от пода.
— Замръзнах! — рече и се наметна с дрехата. — Смилил се бил, моля ви се! Нали те видях, че откакто влезе в бара, забоде очи в мен и ме зяпаше през всичкото време. — Тя стана и се насочи към опашката на самолета, сгушила се в сакото му.
— Я виж ти! — поусмихна се Инди и както беше седнал, простря крака и се облегна на редицата от кафези. Нахлупи шапка над очи и задряма.
Вратата на пилотската кабина се открехна. Вторият пилот напрегнато се взря в полутъмното товарно помещение.
В дъното спеше Уили, положила глава върху смачканата на топка лъскава рокля с пайети. Свита на кълбо, тя се беше омотала в официалния костюм на Инди. Самият Индиана Джоунс дремеше с прихлупена на лицето шапка, облегнал гръб на кафезите с пилета. По якето му беше полепнала перушина. До него кротко спеше Дребосъка, опрял глава на рамото му. Спеше така, както си ходеше из Шанхай — с износени гуменки, бейзболна шапка, къси панталонки и протъркано памучно яке.
Вторият пилот погледна назад към капитана, който със слушалки на уши получаваше заповеди от собственика. След миг той се обърна и кимна на помощника си.