Кървава музика [Blood Music - bg]

— Бива те с ръцете — продължи тя и докосна леко ръката му, положена върху коляното. — Знаеш ли, имаш хубави ръце. Много неща могат да се направят с такива ръце. Не са изцапани, значи не си монтьор. Освен това се опитваш, да се обличаш добре, но… — Тя се изкикоти като ученичка и прикри устата си с ръка. — Съжалявам. Е, поне се опитваш.

Той сведе поглед към зелената си памучна риза и черните панталони. Дрехите му бяха съвсем нови. Какво толкова не й харесваше? Може би се смееше на мокасините, които бяха малко демоде.

— Я да видя какво работиш — тя замълча и погали замислено бузата си. Ноктите й бяха истински шедьоври на маникюрното изкуство, дълги, блестящи, покрити с бронзов лак. — Ти си технар3.

— Моля?

— Работиш в някоя от близките лаборатории. Косата ти е прекалено дълга за да си във флота, а и те не идват често насам. Та значи, работиш в лаборатория и… си нещастен. Защо?

— Защото… — Той спря. Май нямаше да е добре ако признава, че са го изхвърлили от работа. Чакаха го дълги месеци на неизвестност и безработица. — Как разбра, че съм технар?

— Ами, просто познах. Например, по джоба на ризата… — тя сви пръст и дръпна капачето на джоба. — Изглежда така, сякаш вътре си държал цяло стадо моливи.

— И после?

— После, носиш очила с рогови рамки. Само технарите носят такива очила.

— На мен пък ми харесват — рече малко троснато той.

— О, на мен също. Това, което искам да кажа е, че никога досега не съм била близка с технар… в интимен смисъл.

О, майчице, изстена мислено Върджил.

— А ти какво работиш? — попита я междувременно, опитвайки се отчаяно да смени темата.

— И много ми се ще да поправя тази грешка — продължи тя, сякаш не беше чула въпроса му. — Виж какво, след няколко минутки затварят бара. Мисля, че пих предостатъчно, а и музиката ми втръсна вече. А на теб?

Тя се казваше Кандис Райн. Работата й беше да приема рекламните съобщения за „Светлините на Ла Джола“. Първото, което одобри, беше неговото спортно волво, второто — апартамента с две спални и чудесен изглед към залива. Върджил го бе закупил на изгодна цена още преди шест години, от един свой колега — професор в тукашния университет — който заминаваше да изучава еквадорските индианци.

Кандис влезе в апартамента така, сякаш бе живяла в него от години. Тя захвърли коженото си яке на дивана, а блузата си просна върху масата. Сутиенът й увисна с хихикане от стъкления абажур над масата. Гърдите й бяха малки, но стърчаха напред примамващо.

Върджил наблюдаваше цялото това представление с безпокойство.

— Хайде, технарче — повика го тя с пръст, застанала съвсем гола на прага на спалнята. — Обичам кожите. — Грамадното легло зад нея бе скрито под кожено покривало. Тя му обърна гръб и като полюшваше бедра, изчезна в тъмнината.