![Създания от светлина и мрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Създания от светлина и мрак [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Създания от светлина и мрак [bg]». Краткое содержание книги:
— Е, народе — започва той, — вече всичко е готово. Ще разберете, че си е струвало да чакате. Както вече обявих, този човек на име Долмин след малко ще се самоубие пред самите ви очи. По лични причини той се оттегля от породата на големците и се съгласи да спечели известна сума пари за семейството си, като го направи пред очите на всички. Неговото изпълнение ще бъде последвано от истинско погребение в земята, върху която сте застанали. Без съмнение, изминало е много време, откакто някой от вас е видял истинска смърт, а аз лично се съмнявам, че някой от тук присъстващите изобщо е виждал погребение. Сега оставям нещата в ръцете на проповедника и на г-н Долмин. Нека поздравим заслужено и двамата!
В палатката се разнасят аплодисменти.
— Отделете ми още малко внимание. Не заставайте много близо. Длъжни сме да се съобразим с едно разпореждане, въпреки че палатката е напълно обезопасена. Хайде! Отдръпнете се!
Той слиза от площадката, Мадрак се качва и се навежда към седналия човек, докато поставят до стола му туба с надпис „Огнеопасно“.
— Сигурен ли си, че искаш да го направиш? — пита той човека.
— Да.
Мадрак поглежда в очите мъжа, но зениците му не са нито разширени, нито свити.
— Защо?
— Поради лични причини, отче. Предпочитам да не ги разисквам. Опростете греховете ми, моля ви.
Мадрак поставя ръка върху главата на човека.
— Доколкото мога да бъда чут от нещо, което може или не може да се интересува от моите думи, аз моля, ако това има значение, да ти се прости за всичко, което може да си направил или да си пропуснал да направиш и за което се иска прошка. И обратното. Ако не се изисква прошка, а нещо друго, за да се осигури всяка възможна облага, за която си подходящ след унищожаването на твоето тяло, аз моля това, каквото и да е то, да ти се даде или да ти се отнеме в зависимост от случая по такъв начин, че да ти осигури получаването на тази облага. Моля за това в качеството ми на избран посредник между теб и това, което може да не си ти, но което може да е заинтересувано ти да получиш възможно най-много от това нещо и което в известна степен може да бъде повлияно от настоящата церемония. Амин.
— Благодаря ви, отче.
— Колко е хубаво! — изхълцва от първия ред пълна жена със сини криле.
Мъжът, назован Долмин, вдига тубата с надписа „Огнеопасно“, отвива запушалката и излива съдържанието върху себе си.
— Някой ще ми даде ли цигара! — пита той. Малкият човек му подава цигара. Долмин бърка в джоба на късите си панталони и изважда запалка. За миг спира и оглежда тълпата.
— Защо го правиш? — вика някой.
— Поради пълен протест срещу живота може би, който е една глупава игра, не е ли така? Последвайте ме…
После щрака запалката. По това време Мадрак е вече далече извън оградения с въже кръг.
Горещ порив следва лумналия огън и пламтящият шип на един-единствен вик пронизва всичко наоколо.
Застаналите в непосредствена близост шестима мъже с пожарогасители отпускат напрегнатите си тела, когато виждат, че пламъците не тръгват встрани.
Мадрак събира длани под брадата си и се обляга на своята тояга-жезъл.
След известно време пламъците притихват и мъжете с азбестови ръкавици минават напред, за да приберат останките. Дотук няма аплодисменти.
— Значи, това е цялата работа! — пошепва някой накрая и думите плъпват из палатката.
— Може би, да — раздава се добре овладян, приятен глас от дъното на палатката, — а може би, не.
Някои глави се обръщат към говорителя, който минава напред. Той е висок, със заострена зелена брадичка; със същия цвят са очите и косата му. Лицето му е бледо, а носът е дълъг и тънък. Облечен е в черно и зелено.
— Това е магьосникът — казва някой, — от представлението на реката.
— Правилно — отговаря той, кима и се усмихва, след което тръгва през тълпата, проправяйки си път с пръчка със сребърен накрайник.
Капакът е поставен върху ковчега, когато той минава край него и прошепва:
— Мадрак Могъщият.
Мадрак се обръща и казва:
— Търсих те.
— Знам. Затова съм тук. Каква е тази глупотевина?
— Показно самоубийство — казва Мадрак. — Мъж на име Долмин. Тези са забравили как изглежда смъртта.
— Колко скоро, ах, колко скоро — въздиша другият. — Е, нека видят всичко за парите си: целия номер!
— Врамин, знам, че можеш да го направиш, но след като видът му е такъв…
Ниският човек със сламената шапка наближава и ги гледа с малките си черни оченца.
— Господине — обръща се той към Мадрак, — държите ли за още някоя церемония преди погребението?
— Бих…
— Не, разбира се — казва Врамин. — Човек погребва само мъртвите.