Мечът на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечът на Шанара». Краткое содержание книги:
Господарят на Магиите и Носителите на Черепи са носители на могъщо зло и се опитват да превземат този свят.
Срещу тях застава Ший — последният оцелял наследник на рода Шанара. За да успее, трябва с цената на всичко да открие легендарния Меч на Шанара…
Ший слушаше мълчаливо обърканите разсъждения на брат си, който се опитваше да обясни до каква степен може да се вярва на чутото и от време на време само кимаше утвърдително. Той самият мислеше усилено какво да прави по-нататък. Силно се съмняваше в правдоподобността на разказа на Аланон. Но каква всъщност е целта на историка, и на първо място, защо беше дошъл при него? Изглежда е смятал за уместно да разкаже на Ший за неизвестния му произход и да го предупреди, че е в опасност. Но после изчезна без да каже нито дума каква полза ще има той самият от цялата тази работа. Как можеше Ший да бъде сигурен, че Аланон не е дошъл с някаква лично негова, потайна цел, с надеждата да използва човека от Вейл каях маша? Прекалено много бяха въпросите, на които нямаше отговор.
Накрая Флик се умори да говори и млъкна, облегна се на стола си и се загледа разсеяно в пращящия огън. Ший продължи да разсъждава върху подробностите от разказа на Аланон и се мъчеше да вземе решение за по-нататъшните си действия. Но след час мълчалив размисъл той вдигна безпомощно ръце, все така объркан, както преди. С твърда крачка напусна салона и се запъти към стаята си. Верният Флик го последва. И двамата нямаха настроение да продължат разискванията. Когато пристигнаха в малката им спалня в източното крило, Ший се отпусна тежко в един стол и потъна в мрачно мълчание. Флик се строполи върху леглото и втренчи празен поглед в тавана.
Двете свещи на нощната масичка хвърляха мъждукащи отблясъци в стаята. Скоро Флик усети, че се унася в сън. Скочи рязко и се протегна. И изведнъж съзря дълъг свитък, който се беше свлякъл между пружината и таблата на леглото. С любопитство го доближи до очите си и видя, че е адресиран до Ший.
— Какво е това? — промърмори той и го подаде на излегналия се Ший, който отвори запечатания свитък и му хвърли бърз поглед. Едва беше започнал да го изучава, когато подсвирна леко и скочи на крака. Флик бързо седна в кревата, досетил се кой е оставил свитъка.
— От Аланон е — потвърди Ший подозренията на брат си. — Слушай, Флик:
„Нямам време да те открия и да ти дам повече разяснения по въпроса Случи се нещо от огромно значение и трябва незабавно да си тръгна. Нищо чудно вече дори да съм закъснял Трябва да ми се довериш и да повярваш в това, което ти казах, макар че няма да мога да се върна в долината.
Няма дълго да си в безопасност в Шейдската долина и трябва да си готов за бързо бягства Ако безопасността ти бъде застрашена, ще намериш укритие в Кълхейвън в горите на Анар. Ще изпратя мой приятел да те отведе там Довери се на Балинор.
Не споменавай на никого за срещата на. Намираш се в огромна опасност. В джоба на кафявото ти пътно наметало оставих малка торбичка, в която има три камъка на елфи. Те ще те насочват и закрилят, когато нищо друго няма да е в състояние да ти помогна Предупреждавам те — те са единствено за теб и трябва да бъдат използвани само в краен случай. Знакът на Черепа ще бъде предупреждение за бягство. Дано имаш късмет, млади ми приятелю, до следващата ни среща.“
Ший погледна възбудено брат си, но подозрителният Флик поклати недоверчиво глава и се намръщи.
— Не му вярвам. И какви ги дрънка — Черепи, камъни на елфи? А това място, наречено Кълхейвън? Изобщо не съм чувал за него. Пък и горите на Анар са на толкова мили оттук — до там трябва да се върви дни наред. Хич не ми харесва цялата тази работа.
— Камъните! — възкликна Ший и се хвърли към пътното си наметало, което висеше във високия долап в ъгъла на стаята. Няколко минути се рови из дрехите си, докато Флик го наблюдаваше угрижена. После замислен полека отстъпи назад с малка кожена торбичка, която държеше плахо, внимателно в дясната си ръка. Повдигна я, преценявайки тежестта й, и я показа на брат си. После бързо се върна до леглото и седна. След секунда вече беше развързал шнуровете на торбичката и изпразваше съдържанието й в отворената си длан. Отвътре се изтърколиха три тъмносини камъка, всеки с размера на средно голямо речно камъче, с изящна форма. Те блестяха ярко на слабата светлина на свещите. Братята се взряха любопитно в камъчетата и сякаш се надяваха, че те едва ли не на секундата ще направят някакво чудо. Но нищо не се случи. Лежаха неподвижно върху дланта на Ший и блещукаха като малки сини звезди, отскубнати от нощното небе, толкова ясни, че през тях можеше да се гледа като през тъмно стъкло. Накрая, след като Флик събра достатъчно смелост да докосне едно от тях. Ший ги пусна обратно в торбичката, а нея пъхна в джоба на куртката си.