Мечът на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечът на Шанара». Краткое содержание книги:
Господарят на Магиите и Носителите на Черепи са носители на могъщо зло и се опитват да превземат този свят.
Срещу тях застава Ший — последният оцелял наследник на рода Шанара. За да успее, трябва с цената на всичко да открие легендарния Меч на Шанара…
Замълча и погледна Ший право в лицето. Очите му с цвят на лешник изведнъж станаха студени и се впиха в младежа.
— Аланон ти е разкрил истинския ти произход и те е предупредил за опасността, която някога ще те сполети. Сега е без значение дали му вярваш или не. Времето дойде! Трябва незабавно да напуснеш долината.
— Просто ей така? Да си събера нещата и дим да ме няма? — възкликна поразен Ший. — Не мога да направя това!
— Можеш и ще го направиш, ако искаш да останеш жив. Носителите на Черепа подозират, че си в долината. След ден, може би два, ще те открият и това ще бъде краят ти. Трябва да тръгнеш веднага. Ще вървиш бързо и предпазливо. Ще следваш пътеките, които са ти познати и прикритието на гората, когато можеш. Ако си принуден да преминаваш на открито, върви само през деня, когато те са по-безсилни. Аланон ти е казал къде да отидеш, но трябва да се осланяш на собствената си съобразителност, за да стигнеш дотам.
Изуменият Ший прикова за момент поглед в човека, после се обърна към Флик, който беше загубил и ума и дума. Как можеше непознатият да си въобрази, че той просто ще си събере багажа и ще избяга? Странно.
— Трябва да тръгвам — надигна се внезапно чужденецът с плътно прилепнал плащ около огромната фигура. — Щях да те отведа със себе си, ако можех, но ме преследват. Онези, които те издирват, за да те унищожат, се надяват, че в крайна сметка ще ги отведа при теб. Ще ти бъда повече от полза, ако служа като примамка. Вероятно те ще продължат да ме преследват. И аз ще ти дам възможност да се измъкнеш незабелязано. Известно време ще яздя на юг, после ще свърна назад към Кълхейвън. Там пак ще се срещнем. Помни, каквото ти казах. Не се мотай повече във Вейл. Спасявай се сега, още тази нощ. Направи това, което ти е казал Аланон и пази внимателно камъните на елфите. Те са мощно оръжие.
Ший и Флик станаха заедно с него, стиснаха протегната му ръка и за пръв път забелязаха, че тя е покрита с искряща ризница. Без повече приказки Балинор премина бързо през стаята и изчезна през вратата в нощта.
— Е, а сега какво? — попита Флик и отново се отпусна на стола си.
— Откъде да знам — отвърна уморено Ший. — Нямам и най-малката представа дали това, което ни каза, е по-истинско от приказките на Аланон. Ако не лъже, а имам смътното усещане, че поне част от това, което каза е истина, тогава заради всички застрашени, трябва да напусна долината. Ако някой наистина е по следите ми, не можем да бъдем сигурни, че никой друг, освен теб и татко, няма да бъде засегнат, в случай че остана.
Зашари с унил поглед из стаята, с безнадеждно объркани мисли от разказите на Аланон и Балинор, неспособен да прецени кое е най-доброто решение. Флик мълчаливо го наблюдаваше и знаеше, че не може да му помогне, но беше объркан и угрижен, също като брат си. Накрая се наклони напред и постави ръката си на рамото на Ший.
— Тръгвам с теб — Съобщи му тихо той.
Ший го погледна, леко изненадан.
— Не мога да ти позволя да направиш това. Татко никога няма да разбере. Освен това може и никъде да не отида.
— Не забравяй какво каза Аланон. И аз съм вътре с теб — упорстваше Флик. — Освен това си ми брат. Не мога да те изоставя.
Ший го погледна учудено, после кимна с глава и му поблагодари с усмивка.
— Ще говорим за това по-късно. Във всеки случай не мога да тръгна преди да реша накъде отивам и от какво ще имам нужда, ако изобщо тръгна. Трябва да оставя някаква бележка на татко. Не мога да изчезна просто ей така, независимо какво мислят Аланон и Балинор.
Станаха от масата и отидоха в кухнята, за да вечерят. През останалата част от вечерта крачеха нервно напред-назад от салона до кухнята и обратно, и няколко пъти отскочиха до спалните помещения. Там Ший се ровеше из вещите си и разсеяно отбелязваше какво има, отделяше напосоки това, което му паднеше под ръка. Флик го следваше мълчаливо. Не искаше да го оставя сам. Страхуваше се, че брат му може да реши да тръгне за Кълхейвън, без да му се обади. Ший го увери, че няма да напусне Вейл, без да го предупреди, но уверенията му не успокоиха Флик и той започна да го следи още по-отблизо.
Когато Ший се събуди от допир на нечия ръка върху неговата, нощта беше напреднала. Не беше заспивал дълбоко и студеният допир го събуди мигновено. Сърцето му заби луда Замята се буйно, мъчейки се да се освободи, и протегна ръка, за да сграбчи невидимия си нападател. Чу припряно шъткане и изведнъж различи широкото лице на Флик, неясно очертано на слабата светлина на луната, която се промъкваше през пердетата на прозореца. Страхът го напусна и въздъхна облекчено.