Мечът на Шанара

— Е, оказва се, че за камъните не ни е излъгал — осмели се да проговори Ший след минута.

— Може да е така, може и да не е така. Какво ни гарантира, че са камъни на елфи — изсумтя изпълненият с подозрение Флик. — Откъде можеш да бъдеш сигурен? Да си виждал някога такъв камък? Ами останалата част от писмото? Какво ще кажеш за нея? Никога не съм чувал за човек на име Балинор, никога не съм чували за Кълхейвън! Трябва да забравим всичко това и на първо място, че изобщо сме виждали Аланон.

Ший кимна разколебано, неспособен да отговори на въпросите на брат си.

— Няма смисъл да се притесняваме сега. Просто трябва да си държим очите отворени за знака на Черепа, какъвто и да е той, яли за появата на приятеля на Аланон. В крайна сметка може и нищо да не се случи.

Още няколко минути Флик продължи да говори за подозренията си и към писмото, и към неговия автор, после загуби интерес към тях. И двамата брата бяха изтощени и решиха, че вечерта е била наситена с прекалено много емоции. Изгасиха свещите и Ший поставя внимателно торбичката под възглавницата си, където можеше да „усеща малката й подутина. Нямаше значение какво мисли Флик. Твърдо беше решил следващите дни да държи камъните под ръка.

На другия ден започна да вали. Доста неочаквано огромни облаци се струпаха откъм север я се разстлаха над цялата долина. Не оставиха я най-малка следа от слънцето и небето и в един момент от тях рукнаха шибащи порои от дъжд, които се стичаха свирепо върху малкото селце Работата в полето беше преустановена и всякакво придвижване към и от долината беше напълно спряно — първо за един, после за два, и накрая за цели три дни. Проливният дъжд беше страхотна гледка — ослепителни светкавици прорязваха покритото с тъмни облаци небе и над долината се носеше дълбок тътен на гръмотевици, разтърсващи въздуха и всичко наоколо със земетръсни взривове, конто трещяха един след друг, а после затихваха в още по-злокобно далечно боботене, долитащо от всички страни отвъд тъмнината на Севера. Три дни дъждът не спря и жителите на Вейл започнаха да се страхуват, че кънтящите порои от възвишенията около тях ще се изсипят опустошително върху малките им домове и незащитените им ниви и ще ги отнесат. Всеки ден мъжете се събираха в страноприемницата на Омсфорд и бъбреха угрижени над халбите си с бира, като хвърляха преценяващи погледи на реките от дъжд, които се стичаха безспир зад прозорците. Братята Омсфорд наблюдаваха мълчаливо, слушаха разговорите и се взираха в уморените лица на разтревожените жители на Вейл, скупчени на малки групи в претъпкания салон. В началото се надяваха, че бурята ще спре скоро, но изминаха три дни, а нямаше никакви признаци за проясняване. На четвъртия ден към обед дъждът понамаля и от безпощаден порой се превърна в ситен ръмеж, примесен с гъста мъгла и лепкава влага. Всички бяха намръщени и се чувстваха неловко. Тълпата в страноприемницата взе да понамалява, когато мъжете започнаха да си тръгват, за да се заловят отново за работа. Скоро Ший и Флик също се заеха да поправят туй-онуй и да почистват наоколо. Бурята беше изпотрошила капаците на прозорците и разцепила дървените шинди на покрива и ги бе разпръснала навсякъде из двора. На покрива и в стените на къщата се бяха образували широки пукнатини. Малката барака за сечива в задната част на двора на Омсфордови беше направо сплескана от повален бряст, а покривът й отнесен от силата на бурята. Няколко дни младежите запушваха процепите, кърпеха покрива, сменяха отнесени или счупени шинди и капаци. Работата беше еднообразна и времето се влачеше бавно.