Мечът на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечът на Шанара». Краткое содержание книги:
Господарят на Магиите и Носителите на Черепи са носители на могъщо зло и се опитват да превземат този свят.
Срещу тях застава Ший — последният оцелял наследник на рода Шанара. За да успее, трябва с цената на всичко да открие легендарния Меч на Шанара…
След малко попита:
— И все пак, накъде ни води целият този разговор?
Аланон го погледна остро и с недоумение вдигна високо едната си черна вежда.
— Ужасно ся нетърпелив, Ший. Та ние се разходихме из историята на хиляди години само за няколко минути. Но ако се въоръжиш с още малко търпение, обещавам тя да получиш отговор на въпроса си.
Ший кимна и се почувства унизен от забележката. Засегнаха го не самите думи, а начина, по който Аланон ги произнесе — с ехидната си подигравателна усмивка и със зле прикрития си сарказъм. Но човекът от Вейл бързо се овладя и сви рамене, като му показа, че няма нищо против той да решава с каква бързина да продължава разказа си.
— Е, добре — каза другият доволен. — Ще се опитам да завърша по — набързо. Всичко, което казахме дотук, е основата на това, което ще ви кажа сега — причината, заради която съм тук. Припомням ви събитията от Втората война на расите, най-неотдавнашната война в новата история на човека, водена преди по-малко от петстотин години в Северната земя. Човекът не участвал в тази война. Той бил разгромената от Първата война раса и живеел във вътрешността на Южната земя — няколко малки общности, които се мъчели да се преборят със заплахата от пълното им изчезване. Това било война на великите раси — елфския народ и джуджетата, които се борели срещу силата на свирепите скални троли и лукавите гноми.
След края на Първата война на расите дотогавашният свят се разделил на съществуващите сега Четири земи и доста дълго расите живели в мир. През този период силата и влиянието на Съвета на друидите много отслабнали, тъй като явната потребност от помощта му изчезнала. Тук трябва да добавя, че вниманието на друидите към расите непрекъснато намалявало и след години новите членове на Съвета забравили първоначалните му цели, пренебрегнали хорските проблеми и все повече се отдавали на личните си интереси. Заживели в уединение и запълвали времето си с научни занимания и медитация. Елфите били най-силната раса, но се затворили в непристъпната си земя далеч на запад. Чувствали се добре в относителната си изолация — грешка, за която по-късно щели горчиво да съжаляват. Другите народи се разпръснали и създали по-малки и не толкова единни общества. Повечето от тях се заселили предимно в Източната земя, но имало и групи, които се установили в граничните райони на Западната и Северната земя.
Втората война на расите започнала, когато огромна армия на тролите слязла от планините Чарнал и завладяла цялата Северна земя, включително и друидската крепост Паранор. Друидите били предадени отвътре от свои хора, които били подлъгани с примамливи предложения и обещания от вожда на вражеската армия. По окова време името му не било известно. Останалите друиди, с изключение на малцина, които успели да се спасят, били заловени и хвърлени в тъмниците на Централната кула на крепостта и повече никой никога не ги видял. Онези, които избягнали съдбата на събратята си, се пръснали по четирите земи и се укрили. Тролската армия незабавно тръгнала срещу народа на джуджетата в Източната земя с явното намерение да смаже съпротивата им колкото се може по-бързо. Но джуджетата се събрали и навлезли дълбоко в огромните гори на Анар, които единствено те познавали достатъчно добре, за да могат да оцелеят в тях. Там те дали твърд отпор на тролската армия, въпреки помощта, която й била оказана от някои присъединили се към нашественическите сили гномски племена. Кралят на джуджетата Рейбър записал в историята на народа си името на истинския враг, който сам бил разкрил — бунтовника друид Брона.
— Как е могъл кралят джудже да повярва в това? — вметна бързо Ший. — Та ако наистина е бил жив по онова време, Господарят на магиите е трябвало да бъде на повече от петстотин години. Дали пък някой амбициозен мистик не му е подсказал идеята в желанието си да възроди един древен, почти забравен мит, за да подобри положението си в кралството или кой знае защо.
— Възможно е — съгласи се Аланои. — Но нека да продължа. След дълги месеци на борба, тролите явно решили, че джуджетата са победени. Обърнали легионите си на запад и започнали поход срещу могъщото кралство на елфите. Но през месеците, в които тролите разбили джуджетата, известният мистик Бремен, стар и високоуважаван старейшина на Съвета, събрал малкото спасили се от Паранор друиди и ги отвел в кралството на елфите в Западната земя. Той предупредил тамошния народ за новата опасност и ги посъветвал да се подготвят за почти сигурното нападение, което жителите на Северната земя планирали. В онази година крал на елфите бил Джърл Шанара, може би най-великият от всички елфски крале, като изключим Ивънтайн. Бремен го предупредил за евентуалното нападение срещу земята му и елфският крал бързо подготвил армията си преди настъпващите орди на тролите да успеят да стигнат до границите му. Сигурен съм, че знаеш историята на собствения си народ достатъчно добре, за да си спомниш какво се случило, когато битката свършила. Но ми се иска да обърнеш внимание на подробностите, които ще ти разкажа. И Ший, и възбуденият Флик, кимнаха нетърпеливо. — Друидът Бремен дал на Джърл Шанара специален меч за битката срещу тролите. Предполагало се, че този, който притежава Меча, не може да бъде победен, дори от страховитата мощ на Господаря на магиите. Когато тролските легиони навлезли в долината на Рен в граничните земи на елфското кралство, те били нападнати и хванати в капан от армиите на елфския народ, които били разположени на по-високи възвишения.