Мечът на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечът на Шанара». Краткое содержание книги:
Господарят на Магиите и Носителите на Черепи са носители на могъщо зло и се опитват да превземат този свят.
Срещу тях застава Ший — последният оцелял наследник на рода Шанара. За да успее, трябва с цената на всичко да открие легендарния Меч на Шанара…
Но помни това, Ший. Силата на Меча е неограничена. Той е причина за големия страх, в който Брона живее. Единствената сила, на която той не може да удържи. Легендата за Меча е мощен талисман в ръцете на расите и Брона възнамерява да сложи край на легендата. Ще направи това, като унищожи целия род Шанара, за да няма син, който да излезе насреща му в да извади Меча срещу него.
— Но аз дори не бях чувал за Меча — възрази Ший. — Дори не знаех кой всъщност съм и нищо за Северната земя, нито…
— Няма значение — прекъсна го остро Аланон. — Ако беше мъртъв, нямате да има никакво съмнение кой си.
Гласът му заглъхна в уморен шепот. Отново се обърна да погледне далечните планински върхове зад очертанията на |високите брястове. Ший легна бавно на меката трева и впери поглед в бледосиньото небе на късната есен, изпъстрено с нежните снопчета на перест бял облак, който се приближаваше от високите хълмове. Изпита няколко приятни минути, в които присъствието на Аланон и заплахата от смърт потънаха в сънливата топлина на следобедното слънце и в свежия мирис на извисяващите се около тях величествени дървета. Затвори очи и се замисли за живота си във Вейл, за плановете, които бяха правили с Флик, за надеждите за бъдещето им. Всичко щеше да отиде на вятъра ако това, което му бяха казали, е истина. Лежеше тихо и размишляваше за тези неща. Накрая седна, подпрян на ръце.
— Не знам какво да мисля — проговори бавно той. — Толкова въпроси имам към теб. Объркан съм от възможността да съм някой друг, а не от рода Омсфорд, някой, застрашен да бъде убит от ръцете на… един мит. Какво предлагаш да направя?
Аланон за пръв път се усмихна сърдечно:
— Засега не прави нищо. Не се намираш в непосредствена опасност. Помисли върху това, което ти казах, а за последиците ще говорим по-късно. Тогава ще съм щастлив да отговоря на всичките ти въпроси. Но не казвайте това на никой друг, дори на баща ви. Дръжте се така, сякаш никога не е имало такъв разговор, преди да имаме възможност да изчерпим въпросите докрай.
Младежите се спогледаха и кимнаха с разбиране, въпреки че щеше да им бъде трудно да се преструват, че нищо не се е случило. Аланон стана мълчаливо, протегна високото си тяло, за да отпусне схванатите си мускули. Братята се надигнаха заедно с него и стояха мълчаливо, докато той ги гледаше отвисоко.
— Легендите и митовете, които не са съществували вчера, ще съществуват утре. Силите на злото, безсърдечни и коварни, дрямали векове наред, отново ще се пробудят. Призракът на Господаря на магиите е започнал да се появява в Четирите земи.
И изведнъж млъкна.
— Нямах намерение да бъда груб с теб — усмихна се той кротко и неочаквано — но ако това се окаже най-лошото от всичко, което предстои да се случи, би трябвало наистина да си щастлив. Изправен си пред голяма и реална опасност, и това съвсем не е приказка, която можеш да отминеш с насмешка. Ще научиш за живота много неща, които няма да ти харесат.
Замълча. Приличаше на висока сива сянка, която се открояваше на зеления фон на далечните възвишения, с плащ, грижливо прибран до мършавата му фигура. Една огромна ръка се протегна и стисна силно слабото рамо на Ший. После Аланон се обърна и си отиде.
ГЛАВА 3
Аланон остави братята да си говорят тихо, седнали зад постройката и се прибра в стаята си. Накрая Ший и Флик се заловиха за всекидневните си задължения и малко след това бяха изпратени по поръчки. Напуснаха Вейл и се запътиха към северния край на долината, а когато се върнаха, вече беше тъмно. Забързаха се към столовата с надеждата, че ще намерят историка, за да продължат с въпросите си. Него обаче го нямаше. Седнаха да вечерят, и преди да бяха успели да си поговорят за случилото се през следобеда, се появи баща им. След вечерята прекараха почти цял час в чакане, но той не се повяваше. Решиха да отидат в стаята на Аланон. Флик нямаше никакво желание да търси загадъчния странник, особено след срещата им предишната нощ на пътя за Вейл. Ший обаче беше толкова настойчив, че накрая брат му се съгласи да го придружи, като си помисли, че ще бъде по-безопасно ако са двамата.
Когато стигнаха до стаята, видяха че е отключена, а високият скитник си беше отишъл. Всичко изглеждаше непокътнато, сякаш никой не беше влизал. Бързо обиколиха страноприемницата и околностите, но не откриха Аланон. По неизвестни причини той беше напуснал Шейдската долина. Ший не скри яда си, че Аланон си е тръгнал, без дори да се сбогува, но в същото време усещаше, че се е освободил от наставничеството на историка. Флик също се радваше, че човекът си е отишъл. Докато седяха с Ший пред огнището в големия салон, той се мъчеше да убеди брат си, че това е за добро. Не на всичко повярвал във фантазьорския разказ на историка за войните в Северната земя и за Меча на Шанара, но дори и да имало нещо вярно в цялата тази история, безспорно частта за произхода на Ший и за заплахата от Брона била просто абсурдна, нелепа измислица.