Мечът на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечът на Шанара». Краткое содержание книги:
Господарят на Магиите и Носителите на Черепи са носители на могъщо зло и се опитват да превземат този свят.
Срещу тях застава Ший — последният оцелял наследник на рода Шанара. За да успее, трябва с цената на всичко да открие легендарния Меч на Шанара…
Братята се вслушваха внимателно в тези разговори, но не научаваха нищо, което би ги заинтригувало. Често си говореха тихо за Аланон и за странната история, която им беше разказал за потеклото на Ший. Прагматичният Флик отдавна беше зарязал всичките тези приказки. За него те бяха или глупости, или лоша шега. Ший Го слушаше търпеливо, макар че бе по-малко склонен от брат си да отхвърли цялата тази работа. Но както не му се искаше да прогони разказа от мислите си, така и не можеше да го приеме. В него все още имаше неизвестни на Ший неща, твърде много неща, свързани с Аланон, които нито Флик, вито той знаеха. Не разполагаше с всички факти и оставяше нещата така, както са бяха. Торбичката с камъните на елфите беше неотлъчно до него. Флик продължаваше да го хока, понякога по няколко пъти на ден, че е глупав, като носи тези камъни непрекъснато със себе са и като вярва, че в приказките на Аланон има някаква истина. Междувременно Ший внимателно наблюдаваше непознатите, които минаваха през Вейл, неспокойно се взираше в багажа им и търсеше някаква следа от знака на Черепа. Но времето минаваше, той не забелязваше нищо и накрая реши, че трябва да заличи от паметта си случилото се като наивно преживяване.
Не се случи нищо, което да промени решението на Ший, до един следобед, малко повече от три седмица след внезапното отпътуване на Аланон. Братята не ся бяха цял ден у дома, рязаха шинди за покрива. Прибраха се привечер. Когато влязоха баща им седеше на любимото си място в кухнята, широкото му лице надвесено над димящата чиния с ядене. Махна им с ръка за поздрав.
— Докато те нямаше, пристигна писмо за теб, Ший — съобщи му той и му протегна дълъг навит къс хартия. — Адресирано е до теб.
Ший възкликна изненадано и протегна нетърпеливо ръка към писмото:
— От Мениън Лий е!
Флик простена на глас:
— Знаех си аз. Страхотно! — прошепна той. — Най-големият пройдоха в цялата Южна земя е решил, че е крайно време отново да ни поизтормози. Скъсай писмото, Ший.
Но Ший вече беше отворил запечатания свитък и изучаваше съдържанието му, без да обръща никакво внимание на мърморенето на Флик. Брат му вдигна възмутен рамене и се настани на стол до баща си, който продължи да яде.
— Пита къде сме изчезнали — изсмя се Ший. — Иска да му отидем на гости, колкото се може по-скоро.
— Така ли — изсумтя Флик. — Вероятно е загазил и му се ще да прехвърли вината за това върху нечия друга глава. Колко му е да скочим от най-близката скала! Помниш ли, какво ни се случи, когато бяхме на гости на Мениън Лий миналия път? Загубихме се в Черните дъбове и престояхме там дни наред. Насмалко не ни изядоха вълците! Никога няма да забравя това малко приключение. По-скоро бих се оставил на Призраците, отколкото да приема още една негова покана.
Брат му се засмя и го прегърна през широките рамене:
— Ти му завиждаш, защото Мениън е син на крале и може да живее както му харесва.
— Кралство, голямо колкото една локва — изстреля Флик. — А сега кралската кръв върви евтино. Я виж твоята…
Овладя се и млъкна. Двамата стрелнаха с очи баща ся, но той явно не беше чул нищо, погълнат от яденето. Флик се сви, сякаш искаше да му се извини“ а Ший му се усмихна успокоително.
— В хана има човек, който те търси. Ший — изтърси неочаквано Курсад Омсфорд и вдигна очи към него. — Когато попита за теб спомена за високия странник, който беше тук преди няколко седмици. Никога преди не съм го виждал във Вейл. Навън е, в главния салон.
Флик се изправи бавно, изтръпнал от ужас, а сърцето на Ший се сви от страх при тази новина. Трябваше бързо да разбере дали непознатият е враг. Пипна джоба на ризата си и се увери, че камъните на елфите все още са си на мястото.
— Как изглежда мъжът — запита той, без да измисли някакъв друг начин, по който би могъл да открие знака на Черепа.
— Не мога точно да ти кажа, синко — чу той неясния отговор на баща си, който продължаваше да дъвче вечерята си с лице, наведено над чинията. — Загърнат е в дълъг зелен плащ на човек от гората. Просто се появи на кон днес следобед. Красив кон има. Изгаряше от нетърпение да те види. Най-добре е веднага да отидеш и да разбереш какво иска от теб.
— Забеляза ли някакви знаци? — попита Флик, загубил всякакво търпение. Баща му престана да дъвче и вдигна озадачено поглед към него.