Мечът на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечът на Шанара». Краткое содержание книги:
Господарят на Магиите и Носителите на Черепи са носители на могъщо зло и се опитват да превземат този свят.
Срещу тях застава Ший — последният оцелял наследник на рода Шанара. За да успее, трябва с цената на всичко да открие легендарния Меч на Шанара…
— Какви ги говориш? Да не би да искаш да ти покажа някоя рисунка с креда? Какво ти става?
— Е, хайде сега и ти — побърза да се намеси Ший. — Флик просто се чудеше дали… дали човекът прилича на Аланон — Спомняш ли си?
— А, да — усмихна се с разбиране баща му, докато Флик се опитваше да сподави въздишка на облекчение. — Не, не забелязах никаква прилика, освен, че и този мъж е висок. На дясната му буза има дълъг белег, вероятно от удар с нож.
Ший му поблагодари с кимване и бързо повлече Флик след себе си през коридора към главния салон. Те се завтекоха към двойната голяма врата и се спряха, останали без дъх. Ший бутна предпазливо едното крило на вратата, открехна го и надникна в пълното с хора помещение. В първия момент не забеляза нищо, освен лицата на редовните посетители и пътуващите до Вейл търговци. В следващия миг се стресна, затвори вратата и обърна възбуденото си лице към Флик.
— Той е ей там, в ъгъла, близо до огнището. Оттук не мога да кажа кой е, нито как изглежда. Загърнат е в зелен плащ, точно както каза татко. Ще трябва да се приближим.
— Да отидем там! — погледна го смаяно Флик. — Ти да не си откачил? Веднага ще те разпознае, ако знае кого търся.
— Тогава върви ти — нареди твърдо Ший. — Все едно, че искаш да сложиш дърва в огъня и му хвърли един поглед. Виж дали носи знака на Черепа.
Флик се ококори и се опита да избяга, но Ший го хвана за ръката и го задържа. Насила го бутна през вратата в салона и бързо се скри. Секунди по-късно открехна вратата и надникна вътре. Видя как Флик се приближи несигурно де огнището и започна да разравя бавно жарта, после взе една цепеница от купчината с дърва и я сложи в огъня. Явно се опитваше да разбере, откъде най-добре може да зърне обвития в зелен плащ човек. Непознатият седеше на маса на няколко стъпки от огнището. Беше с гръб към Флик, но се извърна леко към вратата, зад която Ший се беше скрил.
И изведнъж, точно когато му се стори, че Флик се готви да се връща, непознатият се раздвижи леко на стола и каза нещо на Флик. Ший видя как брат му се обърна към непознатия и му отговори, поглеждайки бегло към мястото, където се беше скрил. Ший отстъпи по-дълбоко в сянката на хола и затвори вратата. Те някак се бяха издали. Докато мислеше къде може да избяга, Флик внезапно мина през двойната врата с побеляло от страх лице.
— Видя те на вратата. Мъжът има ястребов поглед. Каза ми да те заведа при вето.
Ший помисли за момент и после поклати отчаяно глава. Имаше ли къде да избягат и да се скрият? Та нали където и да отидеха, само след няколко минути щяха да ги открият?
— Може пък и нищо да не знае — подхвърли с надежда той. — Може да си мисли, че знаем къде е отишъл Аланон. Внимавай какво ще му кажеш, Флик.
Влезе през широката двукрила врата, мина през салона и стигна до масата, където седеше непознатият. Спряха се точно зад него и зачакаха. Без да се обръща той с бързо движение на ръката им направи знак да седнат на масата. Неохотно се подчиниха на негласната заповед и за известно време тримата седяха мълчаливо и се изучаваха с поглед. Непознатият беше едър човек, широкоплещест, въпреки че не чак толкова огромен, колкото Аланон. Плащът обгръщаше цялото тяло и те виждаха само главата му. Чертите му бяха груби и силни, приятни на вид, като изключим тъмния белег, който прорязваше бузата от края на дясната вежда до устата. Очите, с цвят на лешник, се сториха на Ший необикновено кротки и говореха за скрита под суровата му външност доброта. Русата коса беше късо подстригана и падаше свободно над широкото чело около малките уши. Ший разглеждаше непознатия и не можеше да повярва, че е възможно той да е врагът, за чиято поява в долината ги беше предупредил Аланон. Дори и Флик изглеждаше външно спокоен.
— Нямаме време да си играем на котка и мишка. Ший — проговори пришелецът изведнъж с благ, но отегчен глас. — Предупреден си да бъдеш внимателен, но аз не нося знака на Черепа. Аз съм приятел на Аланон. Името ми е Балинор. Баща ми е Рул Букхана, кралят на Калахорн. Братята бяха чували името, но Ший не искаше да рискува.
— Как да бъда сигурен, че ти си този, за когото се представяш? — запита той бързо.
Непознатият се усмихна:
— Ти носиш в джоба на куртката си три камъка. Камъните на Елфите, които ти е дал Аланон.
Изуменият младеж от Вейл кимна едва забележимо. Само някой, изпратен от огромния странник, можеше да знае за камъните. Той се наведе напред предпазливо.
— Какво стана с Аланон?
— Не знам със сигурност — отговори тихо големият мъж. — Повече от две седмици нито съм го виждал, нито съм го чувал. Запъти се към Паранор, когато се разделихме. Плъзна слух — за нападение срещу Централната кула на крепостта. Страхуваше се за Меча. Изпрати ме тук, за да те пазя. Щях да пристигна по-рано, но времето ме забави, пък и онези, които искаха да ги доведа при теб, ме дебнаха непрекъснато.