Мечът на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечът на Шанара». Краткое содержание книги:
Господарят на Магиите и Носителите на Черепи са носители на могъщо зло и се опитват да превземат този свят.
Срещу тях застава Ший — последният оцелял наследник на рода Шанара. За да успее, трябва с цената на всичко да открие легендарния Меч на Шанара…
— Глупаци — невероятни глупаци — задъха се гигантът, едва сдържайки яростта си. — Толкова малко знаете, деца! Какво знае расата на човека за истината — къде е човекът, какво правят хората, освен да се крият, да пълзят обзети от ужас под жалки заслони в най-отдалечените райони на Южната земя като подплашени зайци? И дръзвате да ми казвате, че ви разказвам приказки и измислици. Вие, които никога не сте познавали борбата, освен тук в безценния ви Вейл. Дойдох да открия кръвния потомък на крале, а открих момче, което се крие в тъжи. Ти си просто едно дете!
Флик изпитваше горещо желание да потъне вдън земя и просто да изчезне, когато за огромна негова изненада видя как Ший скочи на крака и се изправи пред високия мъж. Хлътналите му бузи бяха пламнали от гняв, а ръцете му свити в юмруци. Жителят на Вейл беше толкова побеснял, че не можеше и дума да отрони. Стоеше пред обвинителя си и трепереше от негодувание и унижение. Но реакцията му не направи никакво впечатление на Аланон и дълбокият глас отново прозвуча:
— Стига, Ший. Не ставай още по-голям глупак! Слушай ме внимателно. Всичко, което ти разказах, е предавано векове наред като легенда и така е стигнало до човешката раса. Но времето за детски приказки свърши. Това, което ти разказах, не е легенда, то е истина. Мечът наистина съществува. Сега той е в Паранор. Но най-важното от всичко е, че и Господарят на магиите наистина съществува. Той е жив и Кралството на черепите е негово владение!
Ший се сепна, внезапно осъзнал, че всъщност мъжът не лъжеше умишлено, а просто беше убеден, че това не е приказка. Отпусна се и бавно седна, без да откъсва очи от мрачното лице. Изведнъж си спомни думите на историка.
— Каза крал… търсел си крал?
— Каква е легендата за Меча на Шанара, Ший? Какъв е надписът, издълбан в плочата на Тре-стоун?
Ший седеше като втрещен. Не можеше да си спомни нищо от легендата.
— Не знам… Не мога да си спомня за какво беше. Имаше нещо за следващия път…
— Син! — обади се изведнъж Флик от другата страна. — Когато Господарят на магиите се появи отново в Северната земя, един син от рода Шанара ще вдигне Меча срещу него. Това е легендата!
Ший погледна брат си, припомняйки си надписа. После се обърна към Аланон, който го гледаше съсредоточено.
— Какво ме засяга това — попита той троснато. — Аз не съм потомък на рода Шанара. Дори не съм елф. Не съм елф, не съм и крал. Ивънтайн е потомък на рода Шанара. Да не би да искаш да кажеш, че съм загубен син, изчезнал наследник? Не го вярвам!
Хвърли бърз поглед на Флик с надеждата, че той ще го подкрепи, но брат му изглеждаше напълно объркан, втренчил смаян поглед в лицето на Аланон. Мрачният човек проговори тихо.
— Във вените ти наистина тече кръв на елф, Ший. И ти не си истински син на Курсад Омсфорд. Трябва да знаеш това. И Ивънтайн не е пряк потомък на Шанара.
— Винаги съм знаел, че съм осиновен — призна жителят на Вейл. — Но не бих могъл да съм… Флик, кажи му!
Но брат му само го гледаше изумено, неспособен да отговори на въпроса. Ший внезапно млъкна и тръсна невярващо глава. Аланон кимна.
— Ти си син на рода Шанара, но само наполовина. И много далеч от пряката линия, на потомъка, която може да бъде проследена през последните петстотин години. Познавах те като дете, Ший, преди семейство Омефорд да те приеме като роден син. Баща ти беше елф, много хубав човек. Майка ти беше от расата на хората. Те и двамата умряха, когато беше малък. Курсад Омефорд те отгледа като собствен син. Но ти си син на Джърл Шанара, макар връзката да е далечна и във вените ти да не тече чиста кръв на елф.
Ший кимна разсеяно на обяснението на високия мъж, недоумяващ и все още невярващ. Флик гледаше брат си така, сякаш го виждаше за пръв път.
— Какво означава всичко това? — попита той припряно Аланон.
— Това, което ти казах, е известно и на Господаря на мрака, макар че той все още не знае къде живееш, нито пък кой си. Но пратениците му щете открият, рано или късно. А когато това стане, ти ще бъдеш унищожен.
Ший вдигна рязко глава и погледна ужасено Флик, спомняйки си разказа му за огромната сянка, която видял в края на Вейл. Брат му изстина, когато се сети за невероятния ужас, който беше изпитал.
— Но защо? — бързо попита Ший. — Какво съм направил, че |да заслужа такава участ?
— Трябва да узнаеш много неща Ший, преди да можеш да разбереш отговора на този въпрос — отвърна Аланон. — А сега нямам време да ти обясня всичка Трябва да вярваш, когато ти казвам, че си потомък на Джърл Шанара, че в теб тече елфска кръв и че семейство Омефорд те е отгледало. Ти не си единственият син на рода Шанара, но си единственият, който |все още е жив. Другите бяха елфи. Лесно бяха открити и унищожени. Господарят на мрака не те е открил досега, защото не е знаел, че има един син наполовина елф, който живее в Южната земя.