Мечът на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечът на Шанара». Краткое содержание книги:
Господарят на Магиите и Носителите на Черепи са носители на могъщо зло и се опитват да превземат този свят.
Срещу тях застава Ший — последният оцелял наследник на рода Шанара. За да успее, трябва с цената на всичко да открие легендарния Меч на Шанара…
Нападателите били жестоко разбита в една решаваща битка, която продължила два дни. Елфите били предвождани от друидите и Джърл Шанара, който носел дадения му от Бремен огромен меч. Сражавали се заедно срещу армиите на тролите за които се говорело, че като същества от подвластния на Господаря на магиите свят на духовете, притежават допълнителна сила, но смелостта на елфския крал и силата на легендарния Меч надвили врага и го разгромили. Когато останалите живи от тролската армия войници се опитали да избягат обратно в безопасната Северна земя отвъд равнините Стрелехайм, те били притиснати между преследващата ги армия на елфите и една армия на джуджетата, която напредвала откъм Източната земя. Разразила се страхотна битка, в която тролската армия била унищожена почти до последния войник. По време на битката Бремен, който се сражавал на страната на елфския крал, сам се изправил срещу Господаря на магиите и изчезнал. В историята е записано, че и друидът и Господарят на магиите, изчезнали в боя и после никой не ги е виждал. Дори и телата им не били открити.
Джърл Шанара носел дадения му легендарен меч до смъртта, която го сполетяла няколко години по-късно. Синът му предал оръжието на друидския Съвет в Паранор. Мечът бил закрепен към огромен блок на Тре-стоун и поставен в гробница в централната кула на крепостта на друидите. Сигурен съм, че знаеш легендата за меча и какво символизира той, какво е значението му за всички раси. Знаменитият меч сега се намира в Паранор, където е стоял петстотин години. Бях ли достатъчно ясен в разказа си, младежи на Вейл?
Флик кимна, занемял от учудване, все още силно възбуден от разказа. Но Ший изведнъж реши, че е слушал достатъчно дълго. Нищо от това, което Аланон им разказа за историята на расите, не беше факт. Поне той не го възприемаше като факт след всичко, което собственият му народ го беше учил, когато беше дете. Високият мъж просто им беше разказал приказка, предавана през вековете от родители на деца. Слушал беше внимателно всичко, което Аланон беше представил уж като истина за расите, и го изтърпя само от уважение към известността му. Но целият разказ за Меча беше абсурден и Ший остана с чувството, че го правят на глупак.
— И какво общо има всичко това с идването ти в Шейдската долина? — упорстваше той и се усмихна кисело, с което издаде възмущението си. — Чухме всичко за някаква си битка, разразила се преди около петстотин години. Битка, която дори няма нищо общо с Човека, а с троли, елфи и джуджета, и кой ли не още, поне така, както я разказа. Май спомена за духове или нещо, подобно. Може да ме обвиниш в прекалено голям скептицизъм, но, съжалявам, трудно ми е да приема всичко това за истина. Историята за Меча на Джърл Шанара е добре известна на всички раси, които играят известна роля в нея. Но легендата на Шанара е приказка за деца, която възрастните трябва да надраснат, когато поемат отговорностите на зрелостта. Защо ни загуби времето, разказвайки ни тази история, когато единственото, което искам да чуя, е един обикновен отговор на един обикновен въпрос. Защо търсиш… точно мен?
Ший млъкна изведнъж, когато видя как мрачните черти на Аланон се изостриха и лицето му потъмня от гняв, а гъстите му вежди се сключиха над внезапно появилите се светли точици в скритите му в дълбоки сенки очи. Високият мъж сякаш се мъчеше да овладее някаква ужасна ярост в себе си. За момент на Ший му се стори, че ще бъде удушен от огромните ръце, които се сключиха пред лицето му, а мъжът го гледаше с неприкрит гняв. Флик бързо отстъпи назад и залитна, преплитайки краката си, без да може да потисне растящото чувство на страх.