Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
за незначителна намеса в собственическите права. Тази конфискация надминава дори конфискацията, извършена след поражението край Бяла гора.
Оценката на имуществото на славния някога генералисимус е към десет милиона златни монети. Галас спечелва най-много — Фридландското имение, Либерец и Смиржице; Пиколомини получава Наход; Карето-Милесимо — Курживоди и Бела; братя Колоредови — Опочно: Изолано — Чески дуб; Морзин — Връхлаби; Строци — Хоржице, а Бутлер — графска титла и високи почести, златен синджир и именията Докси Пернщейн и Дещно; Гордън — Смидари. Императорът възнаграждава капитан Деверукс, убиеца на Валдщайн, с полковнишки чин и с три чешки имения.
Императорските пълномощници наказват строго помощниците на Валдщайн. Така заплащат с живота си всички, които в последните дни са му оказали помощ или дори само са изразили своето чувство на симпатия, към него. Жертва на главореза стават още шестнадесет офицери и осем пилзенски граждани.
Императорът не научава целия план на заговорниците. Галас и Пиколомини, евентуалните главни свидетели срещу Валдщайн, са заинтересувани колкото се може по-малко факти да излязат на бял свят за убийството в Хеб.
Отмъстителката
Дилижансът премина през моста в Ньой, навлезе в парижките улици, заклатушка се по улица „Де вю Огюстен“ и спря пред страноприемницата „Оберж дьо ла Провиданс“. Уморената до смърт млада жена слезе от колата. Мъжът със зелена престилка се поклони ниско и пое пътната й чанта.
— Бих искала прилична стая с чисто легло.
— С удоволствие, мадмоазел, у нас ще останете доволна.
Госпожица Корде се съблича, ляга, завива се през глава и спи непробудно до сутринта, без да изпитва нито угризения на съвестта, нито страх. Тя е пристигнала в Париж, за да извърши убийство, но, както изглежда, това никак не я смущава. Впрочем тя е непоколебимо убедена, че изпълнява божията воля, че със смъртта на едно „чудовище“ ще спаси живота на стотици хиляди благородни граждани. Тя всичко е обмислила, изготвила е план и не е забравила и най-малката подробност.
Кан, центърът на департамента Калвадос, се намира едва на дванадесет километра от морето. На река Орн има четири моста. Тук Вилхелм Завоевателя е построил мощна цитадела и абатството на свети Стефан се гордее с най-хубавата църква в Нормандия.
Най-оживеното място на града е „Плас Роял“ там именно през летните месеци на 1793 г. се появяват колпортьорите с недотом легалния „Бюлетин дьо Кан“. Издават го победените жирондисти (републиканци) и един екземпляр попада в ръцете на прелестната Шарлота Корде.
За разлика от жирондистите госпожицата е от Кан и умира от скука в дълбоката провинция. След като прочита уводната статия, изпълнена с пламенни апели, тя има чувството, че животът й придобива нов смисъл.
Явно семето е попаднало върху твърде плодородна почва.
Шарлота Корде д’Армон произхожда от знатен род. Правнучка на писателя Пиер Корней, автор на известната драма „Сид“, тя изучава Плутарх и Русо. Скоро след падането на Бастилията се въодушевява от идеите на Френската революция, но когато вижда жестокостта на борбата, променя възгледите си и симпатизира на жирондистите, победени от Марат. Някои от тях, като Луве, Петион, Барбару, Бузо, избягали от Париж именно и Кан. Шарлота Корде, израснала на село при леля си, от край време мечтае за компанията на знаменити мъже.
Шарлота е на двадесет и пет години Красива, но не много привлекателна, малко по-закръглена, общо взето мила, ала най-вече винаги страстно ратуваща ту за едно, ту за друго. А сега когато има възможност да бъде в обществото на победените жирондисти, девойката застава с цялото си неустойчиво убеждение на тяхна страна.
От тях научава, че поражението им се дължи главно на Марат, и със своето политическо простодушие опростява причините и последиците Скоро стига до мисълта, че Марат е чудовище, виновен за нещастието, сполетяло новите и приятели, автор на революционните ужаси, следователно враг на народа. Той трябва да бъде ненавиждан и ако народът иска да живее спокойно, трябва да се освободи от него.
Вероятно Шарлота е споделила с някои от тях своите мисли, може би между другото е споменала и за своя план, но те не обръщат внимание на това. Провинциалната наивница едва ли е допаднала на тези политически поборници, изминали трудния път на борбата. Може би дори са и казвали, че плановете й са детски приумици. Навярно именно оскърбеното и самолюбие довежда прекомерно чувствителната Шарлота Корде до съдбовното решение. Може би тя е искала да убеди обожаваните от нея герои, че са се лъгали, като са я смятали само за налудничава девойка, ратуваща за освобождението на Франция от революционното зло.