Звънарят от Оксфорд
- Автор: Догерти Пол
- Серия: hugh corbett #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Звънарят от Оксфорд». Краткое содержание книги:
Загадъчни убийства тревожат жителите на Оксфорд — обезглавени трупове на просяци са открити в горите край града, но смъртта преследва и преподавателите в колежа „Спароу Хол“. Из града се появяват тайнствени прокламации против Короната, които припомнят за бунта на Симон дьо Монфор срещу бащата на сегашния крал. Едуард е извън себе си — като че ли призракът на жестоко убития предводител на бунта е станал от гроба си, за да го преследва. Сър Хю Корбет трябва да разкрие кой стои зад прозвището „Звънаря“, с което са подписани прокламациите, чие дело са убийствата в колежа и извън него — и имат ли тези злодеяния връзка със слуховете за вещерски сборища в околностите на университетския град.
Кой има интерес да припомня отминалите дни на гражданска война? На какво се дължи неприязънта на студентите към кралския пратеник? Каква е тайната, която се крие зад стените на колежа „Спароу Хол“?
Сър Хю съзнава, че над него е надвиснала сянката на смъртта, но убийствата трябва да бъдат спрени — единствено той би могъл да разбере кой е тайнственият Звънар от Оксфорд.
— Купете си клонче от хвойната. — Той навря почернялото дърво почти в лицето на Ранулф.
— Защо?
Мъжът оголи счупените си зъби.
— Защото тази хвойна е дървото — прошепна той, — под което се подслонил малкият Исус, когато майка му го завела в Египет, далеч от гнева на Пилат.
— Мислех, че е бил Ирод — отвърна Ранулф.
— Да, но Пилат му помагал — изпелтечи продавачът на реликви.
Ранулф взе парчето дърво и внимателно го огледа.
— Не мога да го купя — каза той. — Това не е хвойна, а бъз.
Устата на мошеника безмълвно се отваряше и затваряше.
— Бог да те благослови, сър, заблудили са ме. Сигурен ли си?
— Разбира се — отвърна Ранулф и му го върна.
— Значи това било — прошепна продавачът на реликви, обърна се и доближи една група прислужници и отново започна да вика.
— Купете си бъз! — викаше той. — От дървото, на което се е обесил Юда!
Корбет се усмихна; канеше се да пита Ранулф как е успял да различи двете дървета, когато смушкване в гърба го накара да се обърне.
— Какво искате?
Сержантът огледа Корбет от глава до пети.
— Какво искате? — повтори той. — И откъде имате тези коне?
Ранулф застана между господаря си и сержанта и се втренчи в мръсното му, небръснато лице.
— Търсим шерифа — каза той. — Сър Уолтър Бълок. Това е сър Хю Корбет, главен писар на краля от канцеларията на Тайния печат.
Сержантът се намръщи и плю.
— Все ми е едно, ако ще да го праща и папата!
Той изрева на един коняр да вземе конете им и с щракане на пръсти подкани Корбет и спътниците му да го последват.
Откриха сър Уолтър в помещението над къщата на вратаря. Стаята беше просторна. По стените висяха шарени тъкани, подобни на огромни знамена. Дебелият оплешивяващ шериф лакомо се тъпчеше със змиорки. До него имаше поднос с ябълки и сирене. Нисък и набит, Бълок беше облечен в елек, панталон и риза; бойният му колан и кожените ботуши за езда бяха захвърлени върху застлания със слама под. Когато сержантът бутна Корбет и спътниците му вътре и тръшна вратата зад тях, шерифът вдигна гладко избръснатото си лице, лъснало като меден поднос.
— Какво искате? — попита той с пълна уста.
— Това ме попита и невежият негодник долу — отвърна Ранулф.
Бълок се облегна и кимна към тесния прозорец.
— Ако беше достатъчно широк, щеше да изхвръкнеш оттам.
Корбет въздъхна, извади от кесията си кралския печат и го хвърли на масата. Бълок преглътна хапката си и го взе.
— Знаеш ли какво е това, сър Уолтър? — подразни го Ранулф.
— Името ми е Бълок! — Шерифът отблъсна стола си, изправи се, облиза пръсти и ги изтри в мръсна кърпа. После застана пред Ранулф с ръце на бедрата. — Името ми е Бълок8 — повтори той. — И знаеш ли защо? Защото приличам на бик — силен и зъл. — Той мушна Ранулф в стомаха. — Ти ми приличаш на побойник, но това не ме засяга. — Той рязко се извърна към Корбет с протегната ръка. — Извинявай, сър Хю. Кралят изпрати вестител — очаквахме те.
Корбет стисна ръката на шерифа. Забеляза, че очите му бяха обградени от черни кръгове от изтощение.
— Изглеждаш уморен, шерифе.
Сър Уолтър го подкани с ръка към една пейка до стената.
— Ако легна, сър Хю, никога няма да стана. Искате ли вино или нещо за ядене? — Той погледна лукаво към Ранулф. — Или кофа вода от кладенеца, която да ви охлади след дългото пътуване?
Ранулф се усмихна на войнствения дребосък.
— Сър Уолтър, приеми моите извинения.
Шерифът пое ръката му, после зачопли зъбите си.
— Проклет войнишки живот! — изрева той.
Изчака Корбет да седне и придърпа стола си срещу пейката. После заизброява на дебелите си пръсти.
— Кралят е в Уудсток и ми диша във врата. В Уестминстър е свикан парламент. Наредиха ми да избера подходящ представител. Някакъв шарлатанин продава зъби на плъхове на децата. Гарнизонът не е получавал пари четири месеца. Запасите ми свършват. В „Бокардо“ лежат трима престъпници — добави той, имайки предвид градската тъмница, — които трябва да обеся преди да мръкне. Кръчмарска прислужница била насилена в „Съкровищницата“. Имам цирей на задника. Не съм спал две нощи, а роднините на жена ми искат да дойдат и да стоят до Архангеловден. — Той подсмръкна. — И това са само по-маловажните проблеми.
Корбет се усмихна. Бръкна в кесията си и му подаде две златни монети.
8
Bullock (англ.) — бик. — Бел.ред.