Сълзата на боговете
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: the riftwar legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзата на боговете». Краткое содержание книги:
Дързък пиратски абордаж в открито море е само началото на атака с безпрецедентни мащаби от страна на силите на злото. Но неочакваното нападение срещу кораб, принадлежащ на Храма на Ишап, се проваля и плячката, която трябва да бъде заграбена — Сълзата на боговете — потъва на дъното на Горчиво море. Изчезва един могъщ талисман — единственият, чрез който се осъществява връзката между жреците и боговете…
Елате в обсаденото владение на чудесата и магиите — където войната е едно вечно наследство; където кръвта се лее в реките и напоява земята…
Джеймс знаеше, че сега не е време за излишни колебания. Той нанесе лъжлив удар към дясната страна на Юсуф и когато кешиецът направи опит да блокира, се извъртя рязко и нападна отляво. Преди кешиецът да успее да реагира, Джеймс проби отбраната му и го принуди да отскочи. Така скуайърът се озова в обсега на приближаващия се пазач, който замахна хоризонтално с оръжието си, опитвайки се да му отсече главата.
Скуайърът приклекна чевръсто, после се изправи и промуши противника си в гърдите. След това отскочи надясно — предполагаше, че Юсуф ще го нападне, — падна на пода, претърколи се и чу свистенето на ятагана над главата си. Както се беше надявал, Юсуф се бе забавил, за да не се спъне в трупа на своя подчинен, и това осигури време на Джеймс да се изправи.
С крайчеца на окото си забеляза, че Яжара и последният пазач са вкопчени в схватка. Младата жена въртеше тоягата като опитен боец, отбиваше с металните наконечници ударите на сабята и нападаше на свой ред. Един по-силен удар по главата на противника й и боят щеше да приключи.
Този път Юсуф тръгна в атака, отпуснал ятагана, като внимателно заобикаляше противника си. Джеймс зърна няколко бали с платове вдясно и се приближи към тях, за да ги използва за прикритие. Знаеше, че е въпрос само на време кой от двамата пръв ще допусне грешка. Умората и изтощението бяха фактори, с които никой от тях не бе в състояние да се справи. Лицето на Юсуф бе изпънато и съсредоточено — вероятно и на него му минаваха същите мисли.
Джеймс застина неподвижно, сякаш се двоумеше как да постъпи — като същевременно се надяваше Юсуф пръв да подхване атака. Търговецът обаче също предпочиташе да изчака. И двамата дишаха тежко.
Джеймс едва овладя желанието си да погледне към Яжара, но си даваше сметка, че ако го направи, ще осигури така чаканото преимущество от страна на Юсуф. Двамата стояха един срещу друг, готови за бой, и всеки предпочиташе другият да започне.
И тогава му хрумна една мисъл. Той извърна глава и погледна наляво — Яжара тъкмо отбиваше поредния удар, след това извъртя тоягата и удари мъжа в гърдите. Чу се болезнен стон. Както беше предположил, Юсуф премина към действие в мига, когато той отклони поглед от него, като предприе комбинация от няколко лъжливи движения. Първо финт към сърцето, който трябваше да принуди Джеймс да вдигне рапирата нагоре и встрани, за да отбие ятагана, последван от рязко снишаване на острието, за да го насочи право към корема на скуайъра.
Но Джеймс вече не беше там. Вместо да парира, той се бе извъртял наляво и отново се озова от дясната страна на Юсуф. И вместо да отстъпи, направи крачка напред. Юсуф се поколеба за миг, осъзнал, че се е разкрил твърде много и трябва да вдигне отново гарда. Точно това очакваше и Джеймс.
Той изнесе рапирата отривисто напред и острието й попадна право в шията на Юсуф. Шпионинът замръзна и от гърлото му се дочу мъчително клокочене. После очите му се извъртяха към небето, коленете му се подгънаха и той се строполи на пода.
Джеймс издърпа рапирата и се обърна тъкмо навреме, за да види как Яжара нанася съкрушителен удар върху черепа на своя противник.
Мъжът се строполи, а магьосницата отстъпи назад и се огледа, за да провери няма ли и друга опасност. Но след като видя, че Джеймс я наблюдава, се подпря на тоягата и си пое дъх.
— Добре ли си? — попита я Джеймс.
— Нищо ми няма.
Джеймс огледа помещението. Наоколо се въргаляха съборени топове с платове, по много от тях имаше алени петна.
— Ама че касапница — въздъхна Джеймс.
Глава 2
Планове
Джеймс прибра рапирата в ножницата.
— Къде избягаха децата?
Яжара се огледа, после погледна към стълбите.
— Ще ида да ги потърся горе. А ти провери дали не се крият в канцеларията на Юсуф — нареди тя и посочи вратата отзад.
Джеймс кимна и неволно се засмя. Очевидно сега не беше моментът да си изясняват кой от двамата командва. В края на краищата тя беше принцеса. Но все пак, докато крачеше към вратата, той се запита дали една придворна магьосница стои по-високо от един скуайър?
Отвори вратата, хванал дръжката на рапирата, в случай че някой го дебне вътре. Влезе в неголяма стая, в средата на която бе поставено писалище. Помещението се осветяваше от два запалени фенера до стената, в другия край имаше висок скрин. Скринът, изглежда, не беше заключен, тъй като ключалката му бе обърната настрани, но Джеймс бе свикнал да се отнася с подозрение към привидните неща и затова го приближи предпазливо. Погледна първо разпилените върху писалището документи и видя, че някои от тях са на кешийски. Повечето от останалите бяха поръчки за боядисване на платове. Другите също бяха свързани с търговията на Юсуф. Най-отдолу видя още два документа, които бяха написани на непознат език.