Сълзата на боговете
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: the riftwar legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзата на боговете». Краткое содержание книги:
Дързък пиратски абордаж в открито море е само началото на атака с безпрецедентни мащаби от страна на силите на злото. Но неочакваното нападение срещу кораб, принадлежащ на Храма на Ишап, се проваля и плячката, която трябва да бъде заграбена — Сълзата на боговете — потъва на дъното на Горчиво море. Изчезва един могъщ талисман — единственият, чрез който се осъществява връзката между жреците и боговете…
Елате в обсаденото владение на чудесата и магиите — където войната е едно вечно наследство; където кръвта се лее в реките и напоява земята…
Когато отново погледна към Яжара, зърна с крайчеца на окото си една дребна фигура, която се стрелна към тях откъм сенките. Яжара също гледаше натам.
Нападателят профуча край тях, за миг в нощта блесна стоманено острие и изведнъж двамата забелязаха, че това е хлапе, което вече се отдалечаваше, стиснало кесията на Яжара.
Джеймс бе очаквал, че отново ще бъдат нападнати, и затова изгуби няколко секунди, преди да осъзнае, че става дума за най-обикновен уличен грабеж.
— Ей! — кресна той. — Спри веднага! Върни се!
— Трябва на всяка цена да го хванем — възкликна Яжара. — Освен няколко дребни монети в кесията ми има и други неща, които могат да се окажат смъртоносни за хлапето.
Джеймс не чака втора подкана. Затича се по улицата, като същевременно се опита да си представи района, в който се намираха. Яжара го следваше. След няколко минути скуайърът забави крачка.
— Какво има? — попита магьосницата.
— Ако не ме лъже паметта, хлапето току-що свърна в задънена уличка.
Тръгнаха по улицата, но от малкия крадец нямаше и следа.
— Изчезнал е! — възкликна Яжара.
— Съмнявам се — засмя се Джеймс, приближи се до няколко прогнили сандъка, бръкна зад тях и изведнъж малкото зверче се дърпаше в хватката му и се мъчеше да се освободи. На всичкото отгоре му посягаше с джобния си нож.
— Пусни ме! — развика се хлапето, което всъщност се оказа дребничко момиче с неумито лице и дрипави дрешки. То хвърли кесията и ножа на земята. Джеймс знаеше, че това е само трик, за да го накара да разхлаби хватката си, и не се поддаде.
— Ако смяташ да ставаш крадла — заговори той с поучителен тон, — научи се да си подбираш жертвите.
Пусна дърпащото се момиче да стъпи на земята и клекна, за да може да го гледа в очите.
— Как се казваш, сладурче?
— Нита — отвърна момичето с тъничък гласец. — Мама ме е кръстила на жената на принц Рута.
Джеймс не можа да сдържи усмивката си. Не се и съмняваше, че принцеса Анита ще бъде поласкана, ако научи за оказаната й чест.
— Аз съм скуайър Джеймс, а това е Яжара — придворната магьосница.
— В тъмницата ли ще ме отведете? — попита изплашеното момиче.
— Джеймс — намеси се Яжара, — нали не смяташ да хвърлиш това дете в тъмницата?
— Имам право по закон — отвърна Джеймс с престорена сериозност. — Тя е опасен престъпник, който напада невинните хора нощем.
Очичките на момичето се разшириха, но все още не изглеждаше никак уплашено.
— Не, малката — продължи Джеймс. — Няма да те пъхаме в тъмницата. Има обаче едно място, където можем да те отведем. Нарича се „Знакът на Жълтия щит“, Там се грижат за деца като теб.
Реакцията на детето бе мигновена.
— Не! Не искам! И ти си като другите! Като лошите хора!
Момичето замахна със свободната си ръчичка към лицето на Джеймс и отново се задърпа.
Джеймс го стисна по-здраво.
— Чакай! Спри! Престани да ме удряш!
За миг момичето се усмири, но продължаваше да се опъва. Джеймс бавно пусна китката й и разпери ръце, за да покаже, че не смята да я задържа насила.
— Виж, Нита, щом желаеш да си останеш на улицата — твоя работа. Ние няма да ти направим нищо лошо.
— Почакай, Анита — намеси се Яжара. — Кои са тези лоши хора, дето ги спомена?
Момичето вдигна към нея насълзеното си личице.
— Ами те казваха, че са от „Жълтия щит“ и че всички добри деца трябвало да идат при тях, но ме излъгаха!
— И как по-точно те излъгаха? — попита Джеймс.
— Отведоха ме в една голяма къща, а там ме затвориха в клетка — както всички останали деца. После ми наредиха да боядисвам платове за Юсуф, инак ще ям бой, а някои от децата се опъваха и тогава ги отведоха някъде и те така и не се върнаха… а пък в храната имаше плъхове и червеи, и…
— О, това е ужасно! — възкликна Яжара. — Ще трябва „да се погрижим“ за този Юсуф, но първо ще се погрижим за теб, миличка.
— Да — кимна Джеймс и се обърна към Яжара. — Най-добре ще е да я отведем в двореца.
Това беше мигът, който очакваше момичето. То се стрелна между краката на Джеймс и побягна към изхода на улицата.
Джеймс се извърна и я проследи с поглед. Знаеше, че би могъл да я настигне пак, но не виждаше смисъл. Яжара го погледна с ням въпрос в очите и той каза:
— В края на краищата решението си е нейно.
— Но все пак ще предприемеш нещо по въпроса, нали?
Джеймс се наведе и вдигна захвърлената кесия. Преди да й я подаде, я изтупа от прахта.
— Разбира се, че ще направя. Не става въпрос само за дълг — струва ми се, че е лично.