Сълзата на боговете
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: the riftwar legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзата на боговете». Краткое содержание книги:
Дързък пиратски абордаж в открито море е само началото на атака с безпрецедентни мащаби от страна на силите на злото. Но неочакваното нападение срещу кораб, принадлежащ на Храма на Ишап, се проваля и плячката, която трябва да бъде заграбена — Сълзата на боговете — потъва на дъното на Горчиво море. Изчезва един могъщ талисман — единственият, чрез който се осъществява връзката между жреците и боговете…
Елате в обсаденото владение на чудесата и магиите — където войната е едно вечно наследство; където кръвта се лее в реките и напоява земята…
— Мир вам — рече той и се поклони.
— Мир и на теб — отвърна в същия тон Яжара.
— Добре дошли в занаятчийницата ми. Казвам се Юсуф бен Али. С какво мога да ви услужа?
— Чухме за това как се работи на това място — заяви ядосано Джеймс. — Ще наредя да бъде затворено.
Дори мъжът да беше изненадан, не го показа с нищо. На лицето му продължаваше да цъфти дружелюбна усмивка.
— О, чули сте значи? И какво по-точно ви казаха?
— Чухме за условията на работа и видяхме как се отнасяте с тези деца — рече Яжара.
Юсуф кимна бавно.
— Нека позная: всичко това ви го разказа една малка цивра, нали? Или беше някое хлапе?
— Някъде биеш? — попита го Джеймс.
— Скъпи ми господине, всичко е било лъжа. Конкурентите ми плащат на хлапетиите, за да се оплакват от мен пред градските власти. Тъпчат ги с измислени истории за „ужасите в работилницата на Юсуф“. На няколко пъти градските прокурори идваха да ме затварят и от това естествено печелеха онези негодници.
— Но ние лично се уверихме какви са условията на работа тук — рече Яжара.
Бен Али погледна към малките дрипави работници и едва забележимо поклати глава.
— Скъпа сънародничке, може да не съм в състояние да осигуря на децата онова, което заслужават, но и аз имам сърце. Тук имат покрив над главата, топла храна и облекло. Може обстановката да не е луксозна като онази, с която сте свикнали, но както казват мъдреците: „Бедността е храната на праведния, докато богатството е бавна отрова за душата“. — Той посочи с брадичка децата. — Днес работим до късно, но не всяка нощ е така. Просто имаме извънредна поръчка. Когато приключим, ще пратя децата да се наспят, а утре ще се разплатя щедро с тях. Какво друго да направя? Да ги оставя да крадат по улиците?
Деца, които издържат семействата си, не бяха нищо ново в Крондор. Но това тук приличаше по-скоро на робска експлоатация и Джеймс бе убеден, че Юсуф не е такъв, за какъвто се представя.
— Какво има горе? — попита той и посочи стълбата.
— Вторият етаж е в строеж — правим някои подобрения. В момента не е безопасно да се качвате, но като свършим, там ще има нови квартири за децата.
Джеймс понечи да каже нещо, но Яжара го спря с думите:
— Джеймс, мога ли да разменя няколко думи насаме с този господин?
— Защо? — погледна я учудено Джеймс.
— Моля те.
Джеймс премести поглед от нея към Юсуф и кимна.
— Ще бъда отвън.
Яжара го изчака да напусне помещението и попита с приглушен глас:
— За чичо ми ли работиш?
Юсуф се поклони.
— Да, милейди, работя за Хазара-хан. Аз също исках да разговарям с вас насаме. Добре направихте, че отпратихте младия си приятел. Той има ли представа за поста, който заема вашият чичо?
— Като губернатор на Джал-Пур, или като шеф на кешийското разузнаване на север?
— Второто естествено.
— Може да подозира нещо, но това едва ли има значение. Сега ме интересува твоята работилница. Истина ли е каквото ни разказа онова малко момиче?
— Имперската съкровищница не осигурява достатъчно средства за тази операция. Налага се да си подсигурявам допълнителни постъпления и работилницата се оказа доста печеливша, най-вече заради безплатния труд на дребосъците. — Той забеляза неодобрението, изписано на лицето й, и побърза да добави: — Изненадвате ме. Не очаквах една племенница на Хазара-хан да се поддава на такива чувства. В края на краищата измамата е първото оръжие на нашия занаят. Това, с което се занимавам тук, помага на нашата работа.
— Значи момичето е казало истината. Чичо ми знае ли за това?
— Не бих посмял да губя безценното му време с подробности за моята операция. Но сега, след като сте тук, разчитам на бързи успехи!
— Какво искаш да кажеш?
— Раздялата със семейството заради желанието ви да учите в Звезден пристан е публична тайна. Не ви предадоха на Имперския съд само защото чичо ви се застъпи за вас. Но сега е време да порастете и да осъзнаете своята отговорност. Вие сте поданичка на Империята, гражданка на Велики Кеш. На Кеш трябва да бъдете вярна.
— Ще бъда вярна на този двор и неговия принц — ето на кого! Аз съм придворна магьосница, първата жена, назначена на този пост.
Юсуф се вгледа внимателно в лицето й.
— Има моменти, когато родствените връзки стоят над тези лишени от съдържание понятия.
— Аз не съм шпионка!
— Но се налага да станете — настоя бен Али. — Работете за мен, поверете ми тайните на Крондорския двор и семейството ви ще се гордее с вас! — Лицето му помрачня. — Инак ще опозорите семейството си и дори родината. — Той се поколеба, после добави: — Зная, че това са сурови думи, Яжара. Но сега вече сте голяма и изборът е ваш. Знайте обаче, че оттук нататък всяко решение, което взимате, ще оказва влияние върху бъдещето ви.