Сълзата на боговете
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: the riftwar legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзата на боговете». Краткое содержание книги:
Дързък пиратски абордаж в открито море е само началото на атака с безпрецедентни мащаби от страна на силите на злото. Но неочакваното нападение срещу кораб, принадлежащ на Храма на Ишап, се проваля и плячката, която трябва да бъде заграбена — Сълзата на боговете — потъва на дъното на Горчиво море. Изчезва един могъщ талисман — единственият, чрез който се осъществява връзката между жреците и боговете…
Елате в обсаденото владение на чудесата и магиите — където войната е едно вечно наследство; където кръвта се лее в реките и напоява земята…
Тъкмо оглеждаше скрина за поставени капани, когато на вратата се появи Яжара.
— Това куче беше заключило децата в клетка! — процеди тя през стиснати зъби.
Джеймс се обърна и забеляза зад вратата няколко изплашени хлапета на възраст от пет до десет години. Бяха облечени с мръсни парцаливи дрешки, а лицата им бяха черни от мръсотия. Джеймс се ядоса. В Крондор парцаливите хлапетии не бяха нещо необичайно, той самият някога сигурно бе изглеждал по същия начин, преди да стане крадец. И все пак системното малтретиране на деца не беше общоприето в града.
— Какво ще правим с тях?
— Кое беше онова място, което спомена одеве?
— Знакът на Жълтия щит. Сиропиталище, основано от принцесата и ордена на Дала.
При споменаването на сиропиталището лицата на няколко хлапета помръкнаха и Джеймс си спомни реакцията на Нита, повика най-голямото и го попита:
— Ей, момче, я ми кажи — какво те плаши?
Момчето завъртя глава. На лицето му се четеше страх. Яжара побърза да постави ръка на рамото му.
— Не се бой. Никой няма да ти направи нищо лошо. От какво те е страх?
— Ами тези хора — обади се стоящото зад хлапето момиче, — ни казаха, че са от Жълтия щит и че ако дойдем тук, ще ни нахранят.
— Излез навън — нареди Джеймс на момчето — и намери някой жандарм. Трябва да има пост на по-горната улица, при странноприемницата „Пет звезди“. Кажи му, че скуайър Джеймс иска да прати тук двама пазачи — колкото се може по-бързо. Запомни ли?
Момчето кимна и изприпка навън, като остави вратата широко отворена. Джеймс го изпрати с поглед и подхвърли:
— Ако не сбърка да тръгне по друга улица, помощта ще пристигне само след няколко минути.
Под учудения поглед на Яжара Джеймс излезе, преобърна мъртвия кешиец и го преджоби.
— Какво правиш? — попита тя, като го видя да се рови из портмонето му.
— Търсех това — отвърна Джеймс, извади един пръстен и й го подаде.
Тя го огледа. Беше излят от желязо, а отгоре бе прикрепен миниатюрен, боядисан в жълто щит.
— Тези, които служат в ордена на Дала, носят подобни пръстени. Предполагам, че са ги показвали на хлапетата, за да ги подлъжат, че наистина са членове на ордена.
— Това обяснява нежеланието на Нита да се върне тук.
Джеймс пак влезе в канцеларията и отново огледа ключалката на скрина. Поколеба се, после протегна ръка и го отвори. Вътре имаше още документи. Той извади няколко, прегледа ги и попита:
— Яжара, можеш ли да ги прочетеш? Изглежда, са написани на кешийски, но не ги разбирам.
Яжара взе един документ и го прегледа.
— Разбирам какво пише. Това е пустинен диалект, от един район близо до Дърбин.
Джеймс кимна. Той знаеше само официалния кешийски. Изведнъж Яжара се ококори.
— Мръсен предател! Юсуф е използвал чичо ми и предоставените му средства, за да противопоставя Кеш на вашия принц и принца на Кеш!
Джеймс я погледна объркано. Все още не се бе съвзел от шока, че Юсуф е бил кешийски агент. А сега се оказваше, че е работил дори срещу собствения си господар.
— Но защо?
Яжара посочи един от листовете.
— Изглежда, че е служил на някой с прозвището Гадника.
Джеймс завъртя очи към тавана, но премълча. Гадника беше трън в очите на принца и Шегаджиите от няколко месеца и Джеймс беше точно толкова близо до установяването на истинската му самоличност, колкото и в началото.
— Какво още пише вътре? — попита той заинтригуван. Яжара дочете документа и се прехвърли на следващия.
— Този Гадник е някой доста важен. Изглежда, е възнаградил Юсуф щедро за извършеното предателство. Тук се споменават солидни суми в злато и други дарения. — Тя прегледа още няколко документа, после лицето й пребледня.
— Не може да бъде… — прошепна Яжара.
— Какво? — попита Джеймс.
— Това е заповед да бъда убита, ако откажа да помагам на Юсуф. Носи подписа и печата на чичо ми.
Тя протегна документа с разтреперана ръка и Джеймс го взе.
— Не може — каза той, след като го разгледа внимателно.
— Какво не може? — попита тя.
— Ами ти каза, че не може да бъде и аз го потвърждавам. Този документ не е истински. Фалшификат е.
— Откъде знаеш? — попита го тя. — Виждала съм подписа на чичо ми и личния му печат върху много документи.
Джеймс се засмя.
— Твърде безупречен е. Съмнявам се, че дори прословутият ти чичо би написал подобен документ, без да му трепне ръката. А тук буквите са изписани съвсем внимателно. Не мога да разчета думите, но си личи, че почеркът е на спокоен и уравновесен човек. Дори и да се долавя известно вълнение, предполагам, че се дължи на други две причини.