Сълзата на боговете
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: the riftwar legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзата на боговете». Краткое содержание книги:
Дързък пиратски абордаж в открито море е само началото на атака с безпрецедентни мащаби от страна на силите на злото. Но неочакваното нападение срещу кораб, принадлежащ на Храма на Ишап, се проваля и плячката, която трябва да бъде заграбена — Сълзата на боговете — потъва на дъното на Горчиво море. Изчезва един могъщ талисман — единственият, чрез който се осъществява връзката между жреците и боговете…
Елате в обсаденото владение на чудесата и магиите — където войната е едно вечно наследство; където кръвта се лее в реките и напоява земята…
— Вярно, че думите ти са сурови, Юсуф, но делата ти сами говорят за това кому си предан.
— Значи ще ми помогнете?
— Да. Така ще се отблагодаря за оказаното ми доверие и ще помогна за добруването на нашата нация.
— Чудесно! А сега по-добре тръгвайте, преди младият ви приятел да заподозре нещо. Върнете се, след като се установите в двора на принца, и тогава ще започнем.
Тя кимна и тръгна към вратата. Когато мина покрай групата невръстни работници, едно от децата вдигна глава и я погледна. Толкова много страх имаше в този поглед, че Яжара неволно забави крачка. Като стигна вратата, спря, обърна се и погледна усмихнатия шпионин и тримата му телохранители.
Джеймс я чакаше на улицата.
— Е? — попита той.
— Юсуф е шпионин на чичо ми.
Джеймс не можа да скрие изненадата си.
— Не зная на кое да се чудя повече — призна той. — На информацията или на това, че я споделяте с мен.
— След като напуснах двора на баща си и избрах да уча в Звезден пристан, реших, че не мога вече да служа на Велики Кеш. — Тя кимна към работилницата на Юсуф. — Този тук гледа как да си натъпче джобовете със злато, макар да се представя пред чичо ми за негов верен служител. Дори да служех на Кеш, нямаше да търпя да работя с него. — Тя стисна тоягата си и Джеймс забеляза, че кокалчетата й са побелели. Вече не се съмняваше, че рано или късно Юсуф ще плати за престъпленията си спрямо децата.
— Какво предлагате? — попита той.
— Охраната му се състои от трима. Ти, предполагам, умееш да въртиш сабята?
— Ами аз… — подхвана Джеймс.
— Също както аз — магиите — прекъсна го Яжара. — Да вървим.
Докато крачеха обратно към работилницата, Джеймс усети как космите по китката му настръхват — сигурен признак, че наблизо се събира магична сила. Никога не бе харесвал това усещане, дори когато този, който щеше да прилага силата, бе на негова страна.
— Аз ще им отвлека вниманието — прошепна Яжара. — Опитай се да заловиш Юсуф жив.
Джеймс измъкна рапирата и промърмори:
— Четирима срещу един и вие искате да запазя един от тях жив? Няма що.
Когато влязоха в работилницата, Юсуф се обърна и възкликна:
— Какво…
Яжара вдигна тоягата към него, въздухът се разтърси от пронизителен пукот и от върха й изскочи яркосиня огнена топка. Тя удари търговеца в гърдите и той се преви от болка.
Джеймс изтича покрай магьосницата и се огледа за децата. Бяха изчезнали. Тримата въоръжени пазачи се поколебаха за миг, после се хвърлиха в атака. Джеймс тъкмо се готвеше да повали единия от тях, когато над рамото му прелетя нова огнена топка и го порази. Джеймс бързо премести вниманието си върху другите двама.
Неведнъж досега се бе сражавал срещу многоброен противник и знаеше, че това има някои предимства. Най-важното бе, че ако противниците не са тренирани да действат като група, е по-вероятно да си пречат.
Той се хвърли напред и промуши единия. Когато отстъпи назад и издърпа острието, стана, както се беше надявал — другият се препъна в тялото на поваления.
Ятаганът на Юсуф неочаквано изсвистя над главата му — търговецът се бе съвзел от атаката на Яжара.
— Страхотно — промърмори Джеймс. — Шпионинът със сигурност е майстор на сабята!
Повъзвърнали самообладание, двамата пазачи представляваха известна опасност, но истинската заплаха идеше откъм Юсуф.
— Яжара! — провикна се Джеймс. — Отърви ме от тези двамата!
Яжара пристъпи напред и стаята се озари от нова огнена топка — този път червена, — която накара пространството между Джеймс и двамата пазачи да се изпълни с искри и пукот. Вдигналият се дим ги принуди да отстъпят.
Джеймс обаче нямаше време да се любува на гледката, защото Юсуф наистина се оказа опитен противник. Изглежда, почти нямаше шанс да запази кешийския шпионин жив, освен ако не го споходеше неочакван късмет. Ако трябваше да избира, би предпочел да си спаси кожата, вместо да я излага на риск заради търговеца.
Джеймс опита всички трикове, които знаеше, все смъртоносни комбинации от финтове и удари. На два пъти почти успя да прониже Юсуф, но и търговецът на два пъти едва не го порази.
Джеймс направи няколко крачки встрани, за да може да вижда Яжара и другите двама противници. Единият се приближаваше предпазливо към магьосницата, докато вторият очевидно бе решил да помогне на господаря си.