Сълзата на боговете
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: the riftwar legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзата на боговете». Краткое содержание книги:
Дързък пиратски абордаж в открито море е само началото на атака с безпрецедентни мащаби от страна на силите на злото. Но неочакваното нападение срещу кораб, принадлежащ на Храма на Ишап, се проваля и плячката, която трябва да бъде заграбена — Сълзата на боговете — потъва на дъното на Горчиво море. Изчезва един могъщ талисман — единственият, чрез който се осъществява връзката между жреците и боговете…
Елате в обсаденото владение на чудесата и магиите — където войната е едно вечно наследство; където кръвта се лее в реките и напоява земята…
Арута, принц на Крондор и Западните владения и втори по могъщество в цялото Островно кралство, втренчи поглед в своя скуайър и попита:
— Е, какво мислиш за нея?
— Дори херцог Пъг да не я бе препоръчал така горещо, пак щях да съм готов да й се доверя и да приема с открито сърце клетвата й за вярност.
Арута се облегна в креслото. Намираха се в неговия личен кабинет, където принцът предпочиташе да решава важните държавни дела.
— Сигурно си изморен — подхвърли Арута след кратък размисъл. — Пък и ако лоялността на Яжара все още беше под въпрос, тя въобще нямаше да е тук. Питах те какво мислиш за нея като човек?
— Ами… — Джеймс се поколеба. — Снощи двамата имахме едно приключение.
Арута посочи документите на бюрото си.
— Да не е свързано с кешийския бояджия на платове, който освен това е шпионирал в полза на Хазара-хан?
— Да, сър. Знаете ли, тя е забележителна жена. Бил съм в компанията на доста прочути магьосници, но все още ми е трудно да кажа какво мисля за нея. Изглежда ми толкова… не, не бих казал „могъща“, по-скоро „веща в работата си“. Възникне ли необходимост, е готова да действа без колебание и изглежда, е в състояние да създава сериозни неприятности на противниците си.
— Какво друго?
Джеймс се замисли.
— Ами… има аналитичен ум, не е прибързана, нито се поддава на чувствата си.
Арута му кимна да продължи.
— Добре образована е. Говори с едва забележим акцент. Чете на повече езици от мен, познава придворните порядки, церемонии и кастови отношения.
— Нищо от това, което ми каза, не се отличава от характеристиката, която й даде Пъг. Бива те да опознаваш хората, скуайър. А сега — Арута се надигна и кимна — е време да се запозная лично с нея.
Джеймс избърза и отвори вратата пред принца. От другата страна вече ги очакваше Брийон, новоназначеният старши скуайър на принц Арута. Брийон беше син на барона на Ястребово гнездо в източните планини на Ябонското херцогство. Висок русоляв момък, който не странеше от тежката работа, той очевидно бе най-подходящата кандидатура за овакантения от Джеймс пост на старши скуайър. Щом Арута се настани в креслото си, Брийон даде знак на Джеръм да отвори вратите на залата и да обяви началото на аудиенцията. С глас, трептящ от вълнение, церемониалмайсторът произнесе:
— Пристъпете напред и се поклонете. Принцът на Крондор е готов да ви изслуша от трона си!
После се обърна и се изпъна в подножието на подиума, а пажовете се разшетаха из залата. Повечето от присъстващите бяха постоянни членове на двора и знаеха къде точно трябва да застанат, но неколцина новопристигнали се нуждаеха от съветите и упътванията на пажовете. Церемониалмайсторът Брайън Деласи държеше на стриктното спазване на протокола.
Яжара влезе в залата заедно с няколко офицери, дошли за сутрешен рапорт при принца. Тя крачеше най-отпред, тъй като й предстоеше да измине прехода от новопристигнал гост до пълноправен член на двора.
Джеймс я гледаше смаяно. Нямаше я прашната, по-подходяща за пътуване рокля. Вместо нея младата жена бе облякла традиционната официална носия на родната си страна. Беше загърната от главата до петите с тъмновиолетова коприна и Джеймс бе принуден да признае, че този цвят й отива. Имаше по себе си много по-малко накити от обичайното за жени с нейното положение, но този, който бе избрала — брошка, придържаща воала й към рамото, който в родината й трябваше да бъде повдигнат на нивото на очите в присъствието на непознати — бе очевидно много рядък и скъп. Някогашният крадец едва сдържа усмивката си, докато си представяше какъв фурор би предизвикал сред крондорските бижутери, ако отмъкне брошката и им я занесе.
— Ваше височество — подхвана с тържествен глас Деласи, докато Джеймс търсеше с поглед Уилям, — имам честта да ви представя милейди Яжара, която идва при нас направо от Звезден пристан по препоръка на херцог Пъг.
Арута кимна на младата дама да се приближи и Яжара пристъпи със спокойна крачка и увереното държане на човек, който се е родил благородник и е израсъл сред благородници. Неведнъж в подобни ситуации Джеймс бе виждал самоуверени просители да потрепват под погледа на Арута, но Яжара стигна определеното място и се поклони с елегантен и грациозен жест.
— Добре дошла в Крондор, Яжара — заговори Арута. — Херцог Пъг те препоръча за този пост. А ти желаеш ли да го получиш?
— С цялото си сърце и душа, ваше височество — отвърна младата жена.
Деласи застана по средата между Яжара и принца и започна да произнася бавно клетвата за вярна служба. Текстът беше кратък и конкретен — за облекчение на Джеймс, който бе присъствал на много по-продължителни и досадни церемонии.