Сълзата на боговете
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: the riftwar legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзата на боговете». Краткое содержание книги:
Дързък пиратски абордаж в открито море е само началото на атака с безпрецедентни мащаби от страна на силите на злото. Но неочакваното нападение срещу кораб, принадлежащ на Храма на Ишап, се проваля и плячката, която трябва да бъде заграбена — Сълзата на боговете — потъва на дъното на Горчиво море. Изчезва един могъщ талисман — единственият, чрез който се осъществява връзката между жреците и боговете…
Елате в обсаденото владение на чудесата и магиите — където войната е едно вечно наследство; където кръвта се лее в реките и напоява земята…
Яжара обърна гръб на двореца и пое в посоката, от която бяха дошли.
— Ей! — повика я Джеймс и изтича до нея. — Накъде тръгнахте, милейди?
— Искам да пообиколя този квартал. Съмнявам се Юсуф да живее в двореца.
— Не е необходимо — увери я Джеймс. — Познавам един продавач на платове на име Юсуф, който обитава северната част на града — наричат го Вонящия квартал, защото там, освен бояджийниците са още кланиците и щавачите. Все ароматни занаяти. Но защо точно сега?
— Все някога трябва да започнем, нали? — Яжара го погледна.
— Е, така си е — кимна Джеймс и неволно се засмя.
Джеймс местеше поглед от една сянка към друга, докато Яжара крачеше изправена, втренчена право напред. Докато кръстосваха уличките на тази най-бедна част от града, тя попита:
— Неприятности ли очакваш?
— Винаги — бе лаконичният отговор на Джеймс, който не спираше да се озърта.
Миризмите из въздуха им подсказваха, че се движат в правилна посока.
— И къде според теб живее този Юсуф?
— Тъкачите са в последните няколко къщи на тази улица. Давате ли си сметка обаче, че дюкянът ще е затворен по това време?
Яжара се усмихна.
— Което ще ни даде възможност да разузнаем необезпокоявани, нали?
Джеймс на свой ред се засмя.
— Харесва ми начинът, по който мислите, Яжара.
На няколко пъти се разминаваха със закъснели забързани минувачи, но иначе градът бе съвсем пуст. Минувачите ги поглеждаха — ту предпазливо, ту с нездраво любопитство.
Стигнаха едно кръстовище и се огледаха. Вдясно цареше мрак, но за изненада на Джеймс отляво няколко дюкяна изглеждаха отворени.
— Бояджийниците на платове трябва да са доста печеливши, след като работят толкова до късно — промърмори той.
— Или не плащат нищо за свършената работа — допълни Яжара.
Вратата на дюкяна беше широко отворена — на пръв поглед вътре нямаше нищо подозрително. Собственикът и неколцина помощници, изглежда, опаковаха поредната голяма пратка платове, която най-вероятно сутринта щеше да бъде отнесена на шивачите.
Продължиха по зле осветената уличка, докато не стигнаха една голяма двуетажна сграда, пред която стоеше едър мъж, със затъкната в колана сабя. Докато се приближаваха към него, той ги изгледа безизразно.
— Чия е тази къща? — попита го Джеймс.
— Това е дюкянът на почитаемия Юсуф бен Али, прочутия търговец на платове — отвърна пазачът.
— Той вътре ли е? — поинтересува се Яжара.
— Не. Всичко хубаво. — Тъй като пазачът не даваше никакви признаци, че ще си тръгва, последното очевидно бе намек към тях двамата.
— Малко се съмнявам, че господарят ти отсъства в този късен час — запъна се Джеймс, — а пък ти стоиш тук и пазиш един отворен дюкян, в който никой не работи. — Той се изправи пред въоръжения мъж. — Аз съм скуайър на принц Арута.
— А аз — неговата нова магьосница — представи се Яжара.
Пазачът ги изгледа внимателно, после отвърна:
— Моят господар наистина е вътре. Работи до късно над една поръчка, която трябва да е готова за товарене утре сутринта, и не желае никой да го безпокои. Ще видя дали би желал да се срещне с вас. — Той се обърна и подметна през рамо. — Вървете след мен — ще ви отведа в канцеларията. Но моля ви — не пипайте нищо.
Влязоха в сградата и се озоваха в ярко осветена зала, в която бяха подредени топове разноцветни платове. Отзад имаше затворена врата и стълба, която водеше към втория етаж. От тавана висеше голям кръгъл полилей с много запалени свещи.
От другата страна на щандовете с платове започваше самата бояджийница — големи варели с боя и сушилки с проснато на тях сукно. Джеймс зърна две хлапета, които нямаха и десет години, да тикат една от сушилките настрани, за да направят място на друга, заобиколена от още няколко хлапета. Малките работници бяха мръсни, някои от тях трепереха заради оскъдното си парцаливо облекло. Имаше и едно съвсем невръстно момиче, което се прозяваше уморено, докато навиваше тежък топ вече изсушен плат. Двама пазачи следяха зорко работата на децата.
Пазачът, който ги бе придружил, нареди:
— Чакайте тук. Ще повикам господаря.
— Тия деца не работят ли твърде до късно? — попита Джеймс.
— Те са мързеливци — отвърна пазачът. — Имаме поръчка, която трябва да е готова до утре. Ако си бяха свършили работата преди мръкване, вече щяха да са си легнали. Знаят го много добре. Не говорете с тях — само ще ги забавите повече. Ей сега ще доведа господаря.
Мъжът се обърна и излезе през задната врата. Само след минутка се появи с друг мъж, явно търговец, но въоръжен с крив ятаган, каквито имаха обичай да използват пустинните племена. Въпреки че дрехите му бяха шити по модата в Кралството, главата му бе увита с кърпа по обичая на пустинните обитатели и краят й бе заметнат през лявото рамо. Имаше черна брада и смуглата кожа на сънародниците на Яжара — факт, който потвърди с думите, които използва, за да ги посрещне: