Сълзата на боговете
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: the riftwar legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзата на боговете». Краткое содержание книги:
Дързък пиратски абордаж в открито море е само началото на атака с безпрецедентни мащаби от страна на силите на злото. Но неочакваното нападение срещу кораб, принадлежащ на Храма на Ишап, се проваля и плячката, която трябва да бъде заграбена — Сълзата на боговете — потъва на дъното на Горчиво море. Изчезва един могъщ талисман — единственият, чрез който се осъществява връзката между жреците и боговете…
Елате в обсаденото владение на чудесата и магиите — където войната е едно вечно наследство; където кръвта се лее в реките и напоява земята…
— Които са? — подкани го тя нетърпеливо — отвън се чуваха приближаващи се стъпки.
— Чичо ти не е толкова глупав, че да постави подписа си под документ, в който се нарежда убийството на кешийска благородничка, при това член на неговото семейство. Аз също съм виждал доста документи, подписани от него, и мисля, че в този печат има нещо нередно. — Джеймс посочи. — Погледни ето тук, където един от лъчите на звездата докосва външния кръг на печата — би трябвало да има едва забележима вдлъбнатина, но я няма. Това не е бил неговият пръстен-печат.
— В такъв случай идва въпросът — защо? — попита Яжара. Докато разговаряха, през вратата влезе малък отряд от градската жандармерия.
— Защото — отвърна Джеймс и се отправи към вратата, — ако новата придворна магьосничка на Крондор умре и в Кешийския имперски двор се заинтересуват от случая, кой ще е първият виновник? Естествено шефът на Кешийския разузнавателен корпус. Някой в Имперския дворец очевидно държи да го свали от този пост и да го замени със свой доверен човек.
— Гадника? — попита Яжара.
Джеймс се обърна и кимна.
— Ако е така, той разполага с огромна власт — заключи тя. — Да заплашваш чичо ми е доста рисковано. Само човек с голяма власт и възможности би си позволил подобно нещо.
— Скуайър — обади се един от жандармите, — това хлапе ни повика тук. С какво можем да ви помогнем?
— Вътре има няколко трупа, които трябва да бъдат изнесени — отвърна Джеймс, — но иначе ситуацията е под контрол. И се погрижете за хлапетата, преди да са се пръснали.
— Къде да ги отведем?
— В сиропиталището „Щита на Дала“ до Морската порта. Доколкото знам, там винаги има свободни легла и топла храна.
Няколко от децата се отдръпнаха, сякаш се готвеха да побегнат. Яжара изтича към тях и ги задържа.
— Това не са хората, които са постъпили лошо с вас. Там наистина ще ви дадат храна и постеля.
Изправени пред алтернативата да прекарат една нощ на открито с празни стомаси, децата склониха да последват войниците.
— Хайде, деца — подкани ги един от войниците. — Скуайър — обърна се той към Джеймс, — имате ли нужда от охрана?
Джеймс поклати глава.
— А какво да правим с труповете? И с работилницата?
— Аз ще остана още малко — отвърна Джеймс. — Искам да поогледам. Като свърша, нека отнесат телата и ако някой намине насам да си прибере каквото му хареса — не му пречете. Обзалагам се, че предишният господар е оставил доста неизплатени сметки. Пък нека наследниците му дойдат в двореца да се оплачат.
Жандармите отдадоха чест, а Джеймс и Яжара се върнаха в работилницата. Яжара прегледа внимателно всички прибрани в скрина и писалището документи, а Джеймс претършува местата, подходящи за скривалища. След около час се отказа.
— Май няма да намерим нищо друго.
Яжара продължаваше да чете документите, които бе открила в канцеларията на Юсуф.
— Тук има предостатъчно излагащи факти, та чичо ми да започне пълно разследване — рече тя. — Например опитът да бъде издадена заповед за моето премахване, с неговия подпис отдолу, за да бъде дискредитиран… само това е достатъчно да избухне гражданска война в северните провинции на Империята. Представителите на пустинните племена веднага щяха да разкрият, че това е фалшификат.
— Но пък Императрицата и нейният съвет можеха да се хванат, нали?
Яжара кимна.
— Който и да е този Гадник, Джеймс, той търси ползата от противопоставянето на нашите два народа. Но кой би спечелил от влошените ни взаимоотношения?
— О, списъкът е дълъг. — Джеймс махна с ръка. — Ще го обсъдим някой друг път. Сега най-добре да се връщаме в двореца. Имаш съвсем малко време да подремнеш, да се преоблечеш, да се нахраниш и да се представиш на принцеса Анита.
Яжара хвърли последен поглед на помещението, опитвайки се да запомни всичко до най-малката подробност, после, без повече коментари вдигна тоягата си и закрачи решително към вратата.
— Ще пратиш ли писмо на чичо си? — попита я Джеймс, след като я застигна.
— Със сигурност. Този Гадник може да е кешиец, а случилото се в Крондор — част от по-голям план, но при всички случаи е ясно, че чичо ми е една от неговите цели.
— Не бива да забравяме и принца — припомни Джеймс.
— Какво? Нима смяташ, че би се възпротивил да предупредя чичо?
— Не е там въпросът. — Джеймс я докосна по рамото. — Но нали разбираш…
— Политика — прекъсна го тя.
— Нещо такова. — Свиха зад близкия ъгъл. — Сигурно преди да ти позволи да информираш чичо си, Арута ще поиска от теб да запазиш в тайна някои подробности.