Сълзата на боговете
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: the riftwar legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзата на боговете». Краткое содержание книги:
Дързък пиратски абордаж в открито море е само началото на атака с безпрецедентни мащаби от страна на силите на злото. Но неочакваното нападение срещу кораб, принадлежащ на Храма на Ишап, се проваля и плячката, която трябва да бъде заграбена — Сълзата на боговете — потъва на дъното на Горчиво море. Изчезва един могъщ талисман — единственият, чрез който се осъществява връзката между жреците и боговете…
Елате в обсаденото владение на чудесата и магиите — където войната е едно вечно наследство; където кръвта се лее в реките и напоява земята…
Яжара се засмя с ъгълчето на устата.
— Като например разкритието, че Юсуф е шпионирал в полза на Велики Кеш?
— Нещо такова — засмя се Джеймс.
— Ами, бихме могли например да кажем, че докато сме се занимавали с престъпна група, използваща робски детски труд, случайно сме се натъкнали на заговор да бъда убита, с цел чичо ми да бъде злепоставен и свален от поста си.
— Все едно че ми прочете мислите.
Яжара се разсмя.
— Не се тревожи, приятелю. Политиката е втора природа на всеки кешийски благородник, стига да не е от истинската кръв.
Джеймс сбърчи вежди.
— Този термин съм го чувал и друг път, но трябва да призная, че значението му ми убягва.
Най-сетне излязоха на пътя, който водеше право към двореца.
— В такъв случай — отвърна Яжара — би трябвало да посетиш град Кеш и по-специално двора на императрицата. Някои от нещата, които бих могла да ти разкажа за Кеш, ще ти се сторят безсмислени, ако не идеш там и не ги видиш с очите си. Чистокръвните кешийци — тези, чиито предци първи са излезли на лов за лъвове в полята около Овернската глъбина, са точно такива. Но не бива да забравяме заслугите им.
Джеймс си помисли, че долавя в думите й стаена ирония. Не знаеше причината за това, но реши, че сега не е моментът да си я изяснява. Прекосиха Търговския квартал и влязоха в придворцовия район.
Докато приближаваха портата, Яжара погледна към голямата къща на другия край на площада.
— Ишапско убежище?
Джеймс огледа пазача, застанал неподвижно пред вратата на къщата — едър мъжага с безстрастно лице, тикнал в колана си тежък чук.
— Да, макар че ще ти призная, че не знам предназначението му. Яжара се извърна и го погледна с игриви пламъчета в очите.
— Значи е насред Крондор, а ти не знаеш нищо за него?
Джеймс й върна усмивката.
— Добре де, ще се поправя — не зная засега.
Щом видяха Джеймс и младата магьосница, часовоите застанаха мирно.
— Добре дошли, скуайър.
Джеймс кимна.
— Господа, позволете ми да ви представя Яжара, придворна магьосница на принца.
Часовоите се облещиха.
— Придворна магьосница? О, богове! — възкликнаха те едновременно.
— Имате нещо против ли? — попита ги Джеймс.
Войниците се изчервиха.
— Простете, скуайър, но тя е кешийка! И да стане доверен човек на принца?!
— Успокойте се, господа — намеси се Яжара. — В най-скоро време ще се закълна във вярност пред Арута. Вашият принц е мой господар и също като вас, аз ще бъда готова да му служа до смърт.
— Простете, милейди — сведе засрамено глава по-старшият от двамата пазачи. — За нас е истинска чест да ви посрещнем в Крондор.
— Благодаря ви — отвърна Яжара и прекрачи прага на двореца. Джеймс я последва и докато портата се затваряше зад тях, прошепна:
— Трябва да ги извините. Тук хората се отнасят с предубеждение към чужденците.
— Имаш предвид — към кешийците. Няма значение. И в нашия двор щяха да са подозрителни, ако пристигне магьосник от Крондор. Когато Пъг ме препоръча за този пост, не пропусна да ми обясни, че назначението ми не е политическо.
Джеймс се засмя. Какво ли в двора не беше свързано с политиката? Отново погледна младата жена. Колкото повече я опознаваше, толкова повече я харесваше.
— Това едва ли може да е проблем за жена с твоя ум и чар — каза той с обигран глас на придворен ласкател. — Аз самият вече съм готов да ти се доверя напълно.
Тя се засмя, но го погледна скептично.
— Благодаря за комплимента, скуайър, но не бива да приемаш всичко на доверие. Инак току-виж съм те превърнала в жаба и твоят принц ми се разсърди.
Джеймс не се сдържа и също се разсмя.
— Не колкото ще ти се разсърдя аз. Яжара, прощавай за прямотата и още веднъж — добре дошла в Крондор.
Спряха пред главния вход на двореца, където ги очакваше един паж.
— Това момче ще те отведе в отредените ти покои и ще се погрижи за всичко, което ти е необходимо. — Той вдигна глава към небето и продължи: — До зазоряване остават два часа. Аз трябва да се явя при принца по време на закуска. Ще пратя някого да те доведе на сутрешната аудиенция.
— Благодаря, скуайър — отвърна Яжара, обърна се и се заизкачва по стъпалата. Джеймс я изпроводи с поглед, любувайки се неволно на гъвкавото й тяло и изящната стойка. След като сви зад ъгъла, промърмори:
— Този Уилям наистина има вкус. Първо Яжара, а сега Талия. Направо да му завиди човек.
Но докато стигне малката врата до дворцовата стена, на алеята, водеща към входа за прислугата, мислите му се бяха прехвърлили от екзотичните красавици към поредната зловеща загадка, а именно какъв е новият план на тайнственият Гадник и защо се опитва да забърка Кралството във война.