Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
— Мърдай по-живо, Ман, измъкни я оттук!
Хванах Уайоминг през кръста и я прехвърлих през вратата над телохранителя, когото усмирих — трудничко ми беше, тя май не искаше да бъде спасявана. Оттатък входа пак спря. Бутнах я силно по задника, като я принудих да се затича, за да не падне.
Дребосъка бе награбил за вратовете още двама и ми се ухили, докато тряскаше главите им една в друга. Те се разпукаха подобно яйца, а той ми кресна:
— Дим да те няма!
Драснах след Уайоминг. Мкрум Дребосъка не се нуждаеше от помощ, пък и никога повече нямаше да му се случи. Не биваше да прахосвам последното му усилие. Видях, че докато убиваше онези копой, стоеше на един крак. Другият липсваше от бедрото надолу.
3
Уайо преполови рампата нагоре към шесто равнище, преди да я догоня. Не забави крачка и трябваше да дръпна дръжката на вратата, за да се пъхна във въздушния шлюз заедно с нея. Там я спрях, смъкнах червената шапка от къдриците й и я натиках в чантичката си:
— Така е по-добре.
Моята се беше загубила някъде из навалицата.
Тя като че се стресна, но отговори:
— Да. По-добре е.
— Преди да отворим вратата — към някое определено място ли бягаш? Да остана ли да ги задържа? Или да дойда с теб?
— И аз се чудя. Не е ли по-умно да изчакаме Дребосъка?
— Дребосъка е мъртъв.
Очите й се разшириха, нищо не каза. Продължих:
— При него ли си отседнала, или при някой друг?
— Имах резервация за хотел — „Гостиница Украйна“. Не знам къде се намира. Закъснях и нямах време да си платя стаята.
— Хммм… Това местенце не е за тебе. Уайоминг, просто не разбирам какво става. За пръв път от месеци насам виждам телохранителите на Надзирателя в Л-Сити… а никога не съм срещал копой, който да не съпровожда шеф. Ех, бих те завел вкъщи, но пък може би и мен ме търсят. Както и да е, хайде да се махаме от обществените коридори.
Задумкаха откъм шесто равнище и детско лице надникна през шпионката.
— Не можем да останем тук — добавих, като открехнах вратата.
Момиченцето ми стигаше до кръста. Вдигна очи с презрение и каза:
— Що не я целунеш другаде? Пречите на движението.
Промъкна се между нас, а аз му отворих втората врата.
— Нека се вслушаме в този съвет — рекох. — Предлагам ти да ме хванеш подръка и да се опиташ да изглеждаш тъй, сякаш аз съм мъжът, с когото най-много ти се иска да бъдеш. Ще се разхождаме. Бавно.
Така и сторихме. Беше страничен коридор с малко движение, без да броим децата, но те винаги се мотаят в краката на човек. Ако копоите на Чвора се напънеха да ни проследят, както го правят ченгетата от Земята, доста хлапета можеха да им съобщят накъде се е запътила високата блондинка — стига някои лунатиче да склонеше да каже на надзирателско леке нещо повече от това колко е часът.
Момче, почти достатъчно порасло да се възхищава на Уайоминг, спря пред нас и я удостои с щастливо свирене. Тя се усмихна и му махна да се дръпне.
— Ей в това ни е белята — прошепнах й на ухото. — Изпъкваш като Земята при пълен диск. Трябва да се гмурнем в някой хотел. Има един по следващия страничен коридор: нещо особено, предимно стайчета за въргаляне. Но е наблизо.
— Нямам настроение да се въргалям.
— Хайде де, Уайо! Не съм си правил устата. Ще вземем отделни стаи.
— Извинявай. Можеш ли да ми намериш тоалетна? И има ли наблизо аптека?
— Нещо да не си загазила?
— Не е каквото си мислиш. Искам да се скрия някъде — наистина се отличавам, а от аптеката ми трябва козметика. Телесен грим и боя за коса.
Първото беше лесно, веднага й намерих. Когато се заключи вътре, открих аптека и попитах колко телесен грим ще е нужен за ей такова високо момиче — вдигнах ръка под брадичката си — и тежко към петдесетина килограма. Купих колкото ми казаха от червеникавокафявия, отидох в друг магазин и поръчах още толкоз. В първия спечелих от цената, във втория загубих, така че стана поравно. В трети магазин взех черна боя за коса и червена рокля.
Уайоминг носеше черни шорти и пуловер, практични дрехи за пътуване и твърде ефектни върху блондинка. Обаче аз съм женен отдавна и имам известна представа как се облича нежният пол. Например никога не съм виждал дама с тъмнокафява кожа доброволно да нахлузи нещо черно. А и по онова време в Луна Сити елегантните жени предпочитаха полите. Тази алена дрешка с подобие на престилчица отпред ми се стори прилична, да не говорим за цената. Налучках размера на око, но пък се оказа от доста еластичен плат.