Нож от блянове

Все пак имаше възможност Тюон да е жива и Сурот се вкопчи в нея. Убиването й и отвличането на тялото можеше да се окаже дълбок ход, поръчан от Сеанчан от някоя от живите й сестри, ламтящи за трона, но все пак Тюон неведнъж беше уреждала собственото си изчезване. В подкрепа на тази възможност преди девет дни дер’сул-дам на Тюон беше отвела всичките й сул-дам и дамане навътре в страната за упражнения и оттогава не ги бяха виждали. За упражнения на дамане не бяха нужни чак девет дни. А едва днес… не, всъщност вчера от вече няколко часа, Сурот бе научила, че капитанът на охраната на Тюон също е напуснал града преди девет дни със значителен контингент от хората си и не се е върнал. Това си беше прекалено съвпадение и почти сигурно доказателство. Най-малкото достатъчно, за дай вдъхне надежда.

Всички предишни изчезвания обаче представляваха част от кампанията на Тюон да си спечели одобрението на Императрицата, дано Да живее вечно, и да бъде провъзгласена за наследница. Всеки път някоя от съперничките сред сестрите й се оказваше принудена или се одързостяваше да извърши действия, които да я унизят, щом Тюон отново се появи. Но защо бяха нужни тепърва такива стратагеми, тук? олкото и да си напрягаше мозъка, Сурот не можеше да измисли сериозна цел извън Сеанчан. Обмисляла беше възможността самата тя да е мишената, но само за кратко и само защото не можеше да измис-ли никой друг. Тюон можеше да я лиши от поста й в Завръщането с три думи. Трябваше само да смъкне булото — тук Щерката на Деветте луни, върховната властница на Завръщането, говореше с гласа на Им-перията. Едно голо подозрение, че Сурот е Ата-ан Шадар, онова, което отсам Аритския океан наричаха Мраколюбец, можеше да е достатъчно Тюон да я даде на Търсачите за разпит. Не, Тюон се целеше в някой друг или в нещо друго. Стига все още да беше жива. Но трябваше да е жива. Сурот не искаше да умре. Пръстите й отново опипаха ножа.

Кой или какво — нямаше значение, освен като податка къде може да е Тюон, но това бе много важно. Неописуемо важно. Въпреки заявленията за изненадваща инспекционна обиколка, сред Кръвта вече се носеха слухове, че е мъртва. Колкото по-дълго я нямаше, толкова повече щяха да се усилват тези слухове, а с тях — и натискът над Сурот да се върне в Сеандар и да поднесе извинението. Можеше да му устои само докато я обявят за шей’мошиев толкова дълбоко, че да й се подчиняват само личните й слуги и собственост. Очите й щяха да затънат в пръстта. Скоро след това щеше да се озове на някой кораб, каквото и да говореха желанията й. Тюон несъмнено щеше да е недоволна, че са я намерили, но недоволството й едва ли щеше да надвиши това Сурот да бъде опозорена и принудена да среже китките си. Следователно Тюон трябваше да бъде намерена. Всеки Търсач в Алта-ра я търсеше — най-малкото онези, които Сурот знаеше. Не познаваше Търсачите на самата Тюон, но пък те трябваше да я търсят два пъти по-упорито от другите. Освен ако не бяха посветени в тайната й. Но за седемнадесет дни единственото, което се разкри, беше нелепата история как Тюон измъква накити от златари и това го знаеше всеки прост войник. Може би…