Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
Звярът повдигна мускулестите си предни крака.
Господи, ноктите му бяха като ками. Пред тях ръкавицата с бръсначи на Фреди Крюгер от „Кошмари на Елм стрийт" би изглеждала направо смешна.
Обаче там някъде, в това същество, се криеше Рейдж.
Бъч постави длан на стъклото - сякаш можеше да докосне брата.
Чудовището наклони глава, белите му очи премигнаха. Изпусна рязко дъх, огромното му тяло започна да се тресе. От гърлото му излезе висок и пронизителен рев и проряза нощта. Последва ново сияние, подобно на мълния. И ето, че Рейдж лежеше гол на земята.
Бъч излезе от колата и коленичи до приятеля си.
Рейдж трепереше неконтролируемо, кожата му беше потна, очите – затворени, мърдаше бавно устни. Целият беше изцапан с черна кръв - лицето, косата, гърдите. Стомахът му беше ужасно подут. А в рамото му имаше малка дупчица - там, където куршумът се беше забил в плътта.
Бъч съблече сакото си и загърна вампира с него. Наведе се и се опита да долови неясните думи, които излизаха от устата му.
- Какво казваш?
- Ранени ли сте? Ти... Ви?
- Не, добре сме.
Рейдж като че ли се успокои.
- Отведете ме у дома... Моля ви... у дома.
- Не се тревожи за нищо. Ние ще се погрижим за теб.
***
О., приведен ниско над земята, тичаше през просеката, отдалечавайки се от мястото на клането. Камионът му беше спрян на шосето на около миля по-надолу. Предполагаше, че ще стигне до него след три или четири минути. Засега нищо не го преследваше.
Бе побягнал в мига, в който ярката светлина бе осветила гората, защото добре знаеше, че това вещае беда. Отначало беше предположил, че явлението е облак парализиращ газ или предвестник на експлозия, но после бе чул животински рев. Беше погледнал през рамо и се беше заковал на място, неспособен да помръдне. Нещо вилнееше сред другарите му, изтребваше ги един по един като досадни мухи.
Някакво същество. Появило се буквално от нищото.
Не беше останал дълго да гледа и сега хвърли поглед през рамо, за да се увери, че нищо не го преследва. Пътеката зад него беше чиста, а пред себе си виждаше камиона. Стигна до него, седна бързо зад кормилото, запали двигателя и натисна педала на газта.
Най-важното в този момент беше да се отдалечи от това място. Подобно клане скоро щеше да привлече вниманието поради шума, който се беше вдигнал по време на битката, или заради крайния изход от нея. Втората му по приоритет задача беше да анализира ситуацията. Господин X. щеше да беснее като луд. С елитната група на О. беше свършено, мъртви бяха и другите лесъри, които беше поканил да гледат наказанието на Е. И шестимата бяха избити за малко повече от половин час.
По дяволите, не знаеше много за чудовището, извършило това кръвопролитие. Бяха заети с окачването на тялото на Е. на дървото, когато кадилакът беше спрял встрани от шосето. От там беше слязъл русокос воин - толкова едър и бърз, че очевидно беше член на братството. С него имаше и друг мъжки екземпляр, също невероятно смъртоносен, както и един човек, макар само господ да знаеше какво правеше той в компанията на двамата братя.
Битката беше продължила осем или девет минути. О. се беше заел с русокосия, беше го ранил няколко пъти без някакъв видим ефект върху издръжливостта и силата му. Двамата се бяха вкопчили в ръкопашна схватка, когато един от другите лесъри беше стрелял. О. се беше привел и се бе търкулнал по тревата, като самият той едва не беше прострелян. Когато вдигна поглед, вампирът се държеше за рамото и падаше по гръб.
О. се беше хвърлил към него с огромното желание да го довърши, но още преди да скочи, въоръженият лесър се бе опитал да стори същото. Идиотът се беше спънал в крака на О. и двамата бяха паднали на земята. И тогава беше избухнала ярката бяла светлина и се беше появило чудовището. Беше ли възможно съществото да е произлязло по някакъв начин от русокосия воин? Господи, какво тайно оръжие би могло да бъде това.
О. си представи вампира, припомняйки си всяка подробност от очите и лицето до дрехите му и начина, по който се движеше. Беше изключително важно да разполага с добро описание, което би могъл да използва при разпитите, провеждани от обществото. Ако задаваха на пленниците правилно насочени въпроси, щяха да получат изключително полезни отговори.