Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
Ужасната болест се беше върнала. Бела я беше усетила и се чудеше как да сподели с нея онова, което знаеше. Тази вечер Бела имаше намерение да я запита как се чувства. Може би щеше да успее да й помогне поне по някакъв начин, дори и да бе само морална подкрепа.
Тръгна към френските прозорци, гледащи към ливадата. Щеше да научи повече подробности за Джон и...
Телефонът звънна.
Толкова скоро? Не беше възможно.
Протегна ръка през плота и вдигна слушалката на апарата, който се намираше в кухнята.
- Ало?
- Бела? - Мъжки глас. Тих. Авторитетен.
- Да.
- Ти ни се обади.
Господи, беше се получило.
Тя прочисти гърлото си. Като всеки цивилен, знаеше всичко за братството - имената им, репутацията и победите, с които се славеха, легендите, които се разказваха за тях. Но никога не се беше срещала с някого от братята. И й беше малко трудно да повярва, че говори с един от тях.
Хайде, по същество, каза си тя.
- Аз... трябва да ви кажа нещо. И предаде всичко, което бе научила за Джон.
Настъпи кратка пауза.
- Доведи го при нас утре вечер.
О, Господи! И как щеше да се справи с това?
- Той не може да говори. Чува, но за да бъде разбран, е необходим преводач.
- Тогава вземи и такъв със себе си.
Питаше се как ли щеше да реагира Мери, ако изведнъж влезе в допир с техния свят.
- Жената, с чиято помощ разговаряхме тази вечер, е човек.
- Ще изтрием спомена от паметта й.
- Как да стигна до вас?
- Ще изпратим кола да те вземе. В девет часа.
- Адресът ми е...
- Знаем къде живееш.
Връзката прекъсна, а тя трепереше.
О'кей. Сега оставаше само да убеди Джон и Мери да се видят с членовете на братството.
Върна се в къщата на приятелката си и ги завари в кухнята. Джон просто седеше до масата, а Мери ядеше супа. И двамата вдигнаха погледи при влизането й. Бела се опита да си придаде напълно невинен вид и седна. Изчака малко, преди да изплюе камъчето.
- Джон, познавам хора, които се занимават с бойни изкуства. - Което не беше лъжа. Беше чула, че братята са изключително добри във всички видове сражения. - Питах се дали не би искал да се срещнеш с тях?
Джон наклони глава на една страна и започна да движи ръце, без да откъсва поглед от Мери.
- Иска да знае защо. За да се учи ли?
- Може би.
Джон отново започна да нрави знаци. Мери избърса устните си.
- Казва, че не може да плати обучението си. И че е прекалено дребен.
- А ще се заеме ли с тренировките, ако са безплатни? - Господи, какви ги вършеше? Имаше ли право да обещава неща, които не може да изпълни? Кой знае какво щяха да правят братя та с него... - Чуй, Мери, ще го заведа на едно място, където ще се срещне с... майстори на бойните изкуства. Ще може да говори с тях. Да ги опознае. И може би ще пожелае...
Джон подръпна Мери за ръкава, описа още няколко знака, след което втренчи поглед в Бела.
- Напомня ти, че чува съвсем добре. Бела погледна Джон.
- Съжалявам.
Той кимна, за да покаже, че приема извинението й.
- Ела утре с мен да се срещнем с тях каза тя. - Какво ще изгубиш?
Джон сви рамене и направи грациозно движение с ръка. Мери се усмихна.
- Съгласен е.
- Ти също ще трябва да дойдеш. За да превеждаш.
Мери изглеждаше изненадана. Но след миг втренчи поглед в момчето.
- В колко часа?
- В девет - отговори Бела.
- Съжалявам, но тогава ще съм на работа.
- Девет часа вечерта - уточни Бела.
5
Когато влезе в „Едноокия", Бъч се чувстваше така, сякаш поне няколко от вътрешните му органи бяха престанали да функционират. Мариса беше отказала да се види с него и макар да не беше изненадан, той изпитваше силна болка.
Време беше за алкохолна терапия.
Заобиколи един пиян самохвалко, група безвкусно облечени курви и двама мъжаги, заети е канадска борба, и стигна до обичайната маса на тройката. Рейдж седеше в далечния ъгъл, до стената, в компанията на някаква брюнетка. Ви не се виждаше никъде, но пред празния стол имаше чаша водка „Грей Гуус" и бъркалка за коктейли.
Бъч вече беше изпил две чаши, без да се почувства много по-добре, когато Вишъс се появи откъм задната част на бара. Ризата му беше разпасана и смачкана в долния край, а зад него вървеше чернокоса жена. Ви я отпрати, като видя Бъч.
- Здравей, ченге - каза братът и седна. Бъч наклони чашата си.
- Как вървят нещата при теб? - запита той.
- А при теб?
- Няма развитие.
- По дяволите, съжалявам.
- Аз също.