Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
О, да. Легло. Леглото е нещо хубаво.
- Виж кой е тук. Сестра Вишъс.
Наклониха главата му назад, а после допряха чаша до устните му. Отпи, колкото можа, и се отпусна върху възглавниците. Малко преди да потъне в сън, чу приглушения глас на Бъч.
- Куршумът е преминал през тялото му, не е заседнал в плът. Но той не изглежда добре.
Ви отговори тихо.
- Ще се оправи за ден или два. Възстановява се бързо, което не означава, че не му е трудно.
- Онова същество беше голяма работа.
- Появата на звяра постоянно го тревожи. - Чу се щракване на запалка и въздухът се изпълни с аромата на прекрасния турски тютюн. - Опитва се да не издава страха си. Нали трябва да поддържа бляскавия си имидж. Но ужасно се страхува да не нарани някого.
- Когато дойде в съзнание, първото, което попита, беше дали ние сме добре.
Рейдж се застави да заспи. Беше много по-добре да потъне в черната бездна на съня, отколкото да слуша как приятелите му го съжаляват.
Деветдесет и една години, осем месеца и четири дни. И после щеше да е свободен.
***
Мери отчаяно желаеше сънят да дойде. Затвори очи. Задиша дълбоко и равномерно. Отпусна пръстите на краката си един по един. Изреди наум всички телефонни номера, които знаеше. Нищо не помогна.
Легна по гръб и втренчи поглед в тавана. Пред очите й изникна образът на Джон, за което беше благодарна. По-добре беше да си представя него, отколкото нещо друго.
Не можеше да повярва, че е на двайсет и три, макар че колкото повече мислеше за това, толкова по-възможно й се виждаше. Като се изключеше увлечението му по филми като „Матрицата", той показваше невероятна зрялост. Беше мъдър като старец.
Когато реши да си тръгне, тя настоя да го откара до дома му. Бела пожела да ги придружи и тримата потеглиха с хондата, от чийто багажник стърчеше велосипедът му. Трудно й беше да остави момчето пред порутената сграда, издаваща бедност и мизерия. Едва сдържа желанието си да го помоли да се върне с нея в дома й.
Поне се беше съгласил на следващата вечер да отиде в къщата на Бела. А може би и академията за бойни изкуства щеше да отвори вратите си за него. Имаше чувството, че той няма много приятели и смяташе, че Бела е много мила, задето се опитва да направи нещо за него.
С лека усмивка Мери си спомни как Джон гледаше в захлас красивата й приятелка. С трогателно плахо възхищение. А Бела приемаше вниманието му с изящество, без съмнение беше свикнала на подобни втренчени погледи. Вероятно всички мъже я гледаха така.
Мери се изкуши да си представи, че гледа света през красивите очи на Бела. Че има нейните съвършени крака. И отмята през рамо безупречната коса на Бела.
Фантазиите отвлякоха мислите й и тя се почувства по-добре. Реши, че някой ден ще си облече нещо секси и ще се разходи наперено по Пето авеню в Ню Йорк. Не, по плажа. Само по черен бански костюм. И може би дори с прашки, вместо бикини.
О’кей, фантазиите й като че ли започваха да я плашат.
Но пък щеше да е страхотно, поне веднъж, да види мъжки поглед, изпълнен с такова възхищение. Да очарова представител на противоположния пол. Да, това беше думата. Би искала да види мъж, очарован от нея, подвластен на магията й.
Само че това никога нямаше да се случи. Времето на младост, красота и едва напъпила сексуалност беше отминало за нея. Всъщност така и не бе настъпило. И ето че тя вече беше съвсем обикновена жена, прехвърлила трийсетте, чийто живот беше много труден поради заболяването й от рак.
Мери нададе стон. Чудесно! Не беше изпаднала в паника, но пък беше затънала до гуша в самосъжаление. Ако трябваше да го сравни с нещо, беше подобно на каша, лепкаво и отвратително.
Включи осветлението и с непоколебима решителност протегна ръка към последния брой на „Венити феър". Доминик Дън, отведи ме недалеч, пожела си тя мислено.
7
Рейдж заспа, а Бъч и Ви тръгнаха по коридора към личния кабинет на Рот. Не беше обичайно за полицая да се меси в работата на братството, но Вишъс трябваше да докладва за случилото се по пътя към дома, а Бъч беше единственият, успял да прегледа внимателно лесъра, който висеше на дървото.
Влязоха. Интериорът, издържан в стила на Версайския дворец и винаги извикваше у него една и съща реакция просто му изглеждаше не на място. Всичките тези златни заврънкулки по стените и рисунките на дебелички момченца с криле по тавана, луксозните, леки и изящни мебели извикваха усещането, че всеки миг ще зърнеш някой от онези старомодни французи с напудрените перуки. Никак не приличаше на боен център на силни и смели воини.