Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
Бела се изправи и обу маратонките си. Без чорапите.
- Ще ме извините ли за момент? Ще се върна веднага. Преди Мери да е успяла да произнесе и дума, тя затича през моравата. Когато се отдалечи на разстояние, откъдето не можеше да ги чуе, Джон вдигна поглед към Мери. Продължаваше да трепери.
„Трябва да вървя."
- Главата ли те боли?
Джон разтри с кокалчетата на пръстите си мястото между веждите си.
„Чувствам се така, сякаш току - що съм изял набързо цял сладолед."
- А кога яде изобщо нещо за последно? Той сви рамене.
„Не знам."
Бедното дете! Вероятно кръвната му захар се беше понижила.
- Чуй, защо не влезем вътре и да вечеряме заедно? Хапнах съвсем малко на обяд, а това беше преди осем часа.
Гордостта му пролича в твърдото поклащане на главата.
„Не съм гладен. "
- А ще поседиш ли с мен, докато изям късната си вечеря?
Може би все пак щеше да го изкуши да хапне.
Джон стана и й подаде ръка, за да й помогне да се изправи. Тя взе малката му длан и се облегна леко на него. Закрачиха един с друг към задната врата, хванали обувките си в ръце, а босите им ходила оставяха мокри отпечатъци по студените плочи край басейна.
***
Бела влезе забързано в кухнята си и рязко се спря. Нямаше никакъв план, когато тръгна, оставяйки другите до водата. Просто знаеше, че трябва да направи нещо.
Джон имаше проблем. Сериозен при това.
Не можеше да повярва, че не беше успяла веднага да го разпознае. Но пък той още не беше преминал през преобразяване - защо един вампир би се заседял на приказка в задния двор на Мери?
Бела едва не се засмя на глас. Тя самата прекарваше доста време там. Тогава защо други като нея да не могат да правят Същото?
Постави ръце на хълбоците си и се втренчи в пода. Какво щеше да прави, по дяволите? Беше надникнала в съзнанието му, но не бе открила нищо за расата му, за обичаите на народа му. Той не знаеше нищо, нямаше ни най-малка представа кой е, нито в какво щеше да се превърне. И беше искрен, когато бе казал, че не знае какво е значението на символите.
Но тя знаеше. Това бяха писмени знаци на Стария език и образуваха думата „Терър". Име на воин.
Как беше възможно да броди изгубен из света на хората? И колко време му оставаше до преобразяването? Изглеждаше в началото на двайсетте, което означаваше, че има още година или две. Но ако тя грешеше, ако възрастта му беше по-близо до двайсет и пет, той може би беше в непосредствена опасност. Ако нямаше близка жена вампир, която да му помогне да премине през преобразяването, щеше да умре.
Първата й мисъл беше да се обади на брат си. Ривендж винаги знаеше какво трябва да се направи. Проблемът бе, че щом веднъж биваше въвлечен в някаква ситуация, той започваше изцяло да я контролира. И плашеше всички до смърт.
Хавърс... Можеше да помоли Хавърс за помощ. Той беше лекар и щеше да знае колко време има момчето до преобразяването си. И може би щеше да успее да настани Джон в клиника, докато бъдещето му не стане по-ясно.
Да, но момчето не беше болно. Просто беше във възрастта преди преобразяването, затова бе физически слабо. Но Бела не беше усетила болест в него. А Хавърс ръководеше болнично заведение, не пансион.
Ами името? Това беше име на воин...
Хрумна й нещо.
Отиде във всекидневната и взе адресния указател, който винаги беше върху бюрото й. Бе записала на последната страница номер, който се предаваше от уста на уста през последните десет години. Говореше се, че ако се обадиш на него, ще се свържеш с Братството на черния кинжал. Воините на вампирската раса.
Те биха искали да знаят, ако едно момче, на чиято гривна е изписано името на воин, е оставено да се грижи само за себе си. Може би щяха да го приемат в братството.
Дланите й бяха потни, когато вдигна телефонната слушалка. Очакваше номерът да се окаже грешен или да се свърже с някой, който да я прати по дяволите. Но чу електронен глас, който повтори набрания номер. Последва сигнал.
- Аз... Името ми е Бела. Търся братството. Имам нужда от... помощ. - Остави номера си и затвори с мисълта, че колкото по-малко каже, толкова по-добре. Не искаше да споменава повече подробности, в случай че информацията й не беше точна.
Зарея поглед навън, към ливадата и къщата на Мери, чийто прозорци проблясваха в далечината. Нямаше представа след колко време ще се свържат с нея и дали въобще ще го направят. Може би беше по-добре да се върне при Мери и момчето и да разбере къде живее то. И откъде познава приятелката й.
Господи, Мери.