Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
Нужна им беше информация за братята. След като десетилетия наред бяха убивали само цивилни, лесърите вече се бяха прицелили в членовете на братството. Без воините расата на вампирите щеше да бъде уязвима и бездушните убийци най-после щяха да довършат работата си и да унищожат напълно техния вид.
О. спря на паркинга пред местната зала за компютърни игри с мисълта, че единственото добро нещо през тази вечер беше бавната смърт на Е. Да излее раздразнението си върху тялото на партньора си, причинявайки му болка и страдания, беше като да пие студена бира в горещ летен ден. Успокояващо.
Обаче случилото се след това го караше отново да настръхва, О. отвори телефона си и натисна бутона за бързо набиране. Нямаше нужда да чака, докато се прибере, за да докладва. Господин X. щеше да се разяри още повече, ако сметнеше, че са му съобщили новините със закъснение.
Когато обаждането му беше прието, О. каза:
- Имаме проблем.
След пет минути затвори, обърна пикапа и потегли към покрайнините на града.
Господин X. беше поискал среща. В собствената си хижа в гората.
6
Рейдж виждаше само сенки, тъй като очите му не можеха уловят и анализират светлината. Мразеше това състояние и правеше всичко възможно да следи двете огромни неясни фигури които се движеха около него. Нададе стон, когато нечии ръце го подхванаха под мишниците, а други две се стегнаха около глезените му.
- Спокойно, Рейдж, ще те вдигнем само за секунда - увери го Ви.
Огнена болка проряза тялото му, когато го отлепиха от земята и го пренесоха до кадилака. Положиха го върху задната седалка. Затвориха вратите. Двигателят замърка тихо. Беше му толкова студено, че зъбите му тракаха. Опита се да придърпа онова, което беше преметнато през раменете му. Не можеше да контролира ръцете си, но някой го загърна по-плътно с нещо, вероятно сако.
- Лежи спокойно, здравеняко.
Бъч. Говореше Бъч.
Рейдж се опита да каже нещо. Мразеше и отвратителния вкус, който усещаше в устата си.
- Отпусни се, Холивуд. Беше страхотен. Двамата с Ви ще те приберем вкъщи.
Автомобилът потегли и подскочи, когато премина от банкета върху платото. Рейдж изохка като дете, но не можа да сдържи стона си. Цялото тяло го болеше, сякаш някой го беше пребил с бейзболна бухалка. И то с остър шип по нея.
Но болката в костите и мускулите беше нищо в сравнение с конвулсиите на стомаха му. Молеше се да стигнат до дома, преди да е повърнал в колата на Ви, но не можеше да гарантира, че ще издържи толкова дълго. Слюнчените му жлези работеха по-усилено от обикновено и се налагаше често да преглъща. Което пък засилваше гаденето и рефлекса му да повърне. Искаше му се...
Задиша бавно и дълбоко през носа, за да излезе от този омагьосан кръг.
- Как си, Холивуд?
- Обещай ми. Душ. Веднага щом се приберем.
- Имаш го, приятелю.
Рейдж вероятно беше припаднал, защото следващото нещо, което усети, беше, че го свалят от колата. Чу познати гласове. Говореха Ви и Бъч. Чу и дълбоко гърлено ръмжане, каквото можеше да излезе само от устата на Рот.
Отново изгуби съзнание. Когато се свести, усети до гърба си нещо студено.
- Можеш ли да се изправиш? - запита Бъч.
Рейдж направи опит и беше благодарен, че коленете му не се огънаха. Сега, когато беше вече извън колата, напъните за повръщане бяха поутихнали.
Ушите му доловиха приятен монотонен шум и след миг топъл поток обля тялото му.
- Как е водата, Рейдж? Гореща? - Гласът на Бъч. Много отблизо.
Ченгето беше под душа с него. Долавяше и аромата на турски тютюн. Което означаваше, че Ви също беше в банята.
- Холивуд? Водата да не е прекалено гореща?
- Не. - Протегна ръка за сапуна. - Нищо не виждам.
- И по-добре. Не е нужно да знаеш как изглеждаме заедно и голи под душа. Честно казано, аз съм достатъчно шокиран и заради двама ни.
Рейдж се усмихна леко, когато усети гъбата да потрива лицето, врата и гърдите му.
Господи, усещането беше фантастично. Наклони глава назад и остави сапуна и водата да отмият остатъците от звяра.
Топлата струя спря прекалено скоро. Омотаха хавлия на кръста му и започнаха да го подсушават с друга.
- Можем ли да направим още нещо за теб, преди да си легнеш? - запита Бъч.
- „Алка Зелцер" . В шкафчето ми са.
- Ви, разтвори му няколко таблетки, моля те. - Бъч прегърна Рейдж през кръста. - Облегни се на мен. Да, точно така. По дяволите, трябва да престанем да те храним, тежък си.
Рейдж прие помощта му. Двамата прекосиха коридора, чийто под беше покрит с мрамор, и влязоха в спалнята. Добре, голямо момче, вече можеш да си легнеш.