Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
Телефонът на Ви звънна и той го отвори. Каза две думи, прибра го отново в джоба си и протегна ръка към палтото си.
- Беше Рот. Трябва да сме в бърлогата след половин час.
Бъч се запита дали да не остане и да се напие сам. Лоша идея.
- Ще се изпарите ли или да ви закарам?
- Имаме достатъчно време да се повозим.
Бъч хвърли ключовете за кадилака на масата.
- Докарай колата. Аз ще взема Холивуд.
Изправи се и тръгна към тъмния ъгъл. Дългото кожено палто на Рейдж обгръщаше и скриваше от погледите на присъстващите тялото на брюнетката. Само господ знаеше докъде бяха стигнали нещата под него.
- Рейдж, приятелю. Трябва да вървим.
Вампирът го погледна, устните му бяха здраво стиснати, а очите присвити.
Бъч вдигна ръце над главата си.
- Не аз прекъсвам забавленията ти. Шефът се обади.
Рейдж изруга и се отдръпна от брюнетката. Дрехите й бяха в безпорядък, тя дишаше тежко, но двамата все още не се бяха разгорещили достатъчно. Коженият панталон на Холивуд беше на мястото си.
Рейдж направи една - две крачки, а жената го сграбчи като че ли разбираше, че оргазмът на живота й току - що й се беше разминал. С плавно движение той вдигна ръка и я размаха пред лицето й. Тя замръзна. После сведе поглед към тялото си, учудена от степента на собствената си възбуда.
Рейдж се отдалечи, смръщил гневно вежди. Но когато излязоха навън, гневът му се стопи и той поклати глава с горчивина.
- Виж, чеше, съжалявам, ако съм те изгледал лошо там, вътре. В такива моменти съм малко... погълнат от заниманията си.
Бъч го потупа по рамото.
- Няма проблем.
- А как беше с твоята...
- Не ми даде никакъв шанс. По дяволите, Бъч. Това е ужасно.
Качиха се в кадилака и потеглиха на север по шосе 22, отдалечавайки се все повече от града. Движеха се доста бързо, а в колата гърмяха песните от последния албум на Трик Деди - „Бракът на гангстера". Изведнъж Ви рязко натисна спирачките. Беше видял нещо да виси на едно дърво на около стотина метра от шосето.
Не, някой окачваше нещо на въпросното дърво. А около него се бяха струпали зрители - всичките със светли коси, черни дрехи и вид на безпощадни главорези.
- Лесъри - прошепна Ви и отби на банкета. Рейдж изхвръкна от колата, още преди да е спряла напълно, и затича с всички сили към групата.
Вишъс хвърли поглед на Бъч, който седеше отпред до него.
- Ченге, може би ще пожелаеш да останеш тук...
- Майната ти, Ви.
- Въоръжен ли си?
- Не, но няма да изляза навън беззащитен. - Бъч грабна един Глок изпод седалката и свали предпазителя още в мига, в който двамата с Вишъс изскокнаха от автомобила.
До този момент Бъч беше виждал само двама лесъри и те му се бяха сторили наистина ужасяващи. Приличаха на хора и говореха като такива, но не бяха живи. Когато ги погледнеше в очите, човек виждаше безпощадни убийци, лишени от душа. От тях се разнасяше страшна воня.
Е, той поне никога не бе могъл да понася миризмата на бебешка пудра.
Лесърите заемаха позиция за атака в сечище сред дърветата, а Рейдж се приближаваше към тях бързо, пресичайки поляната с огромни крачки. Нахвърли се върху врага с безразсъдството на самоубиец, без дори да е извадил оръжието си.
Господи, това момче беше откачено. Поне един от онези убийци със сигурност беше успял да извади оръжието си.
Бъч се прицели и започна трескаво да следи действието, но така и не му се удаде възможност да стреля. Осъзна, че няма нужда да играе ролята на подкрепление. Рейдж се справи с лесърите съвсем сам, като приложи животинска сила и демонстрира бързи рефлекси. Превърна се в бойна машина, а дългото му кожено палто се развяваше зад него, докато ритниците и ударите му безпощадно се сипеха върху главите и телата на враговете. Беше смъртоносен и красив на лунната светлина, лицето му бе изкривено в жестока гримаса, а огромното му тяло сееше смърт сред лесърите.
От дясно се чу вик и Бъч обърна глава натам. Ви беше повалил един от бездушните убийци и бе предотвратил опита му за бягство, след което се беше нахвърлил върху него като изгладнял китаец на ориз.
Полицаят реши да остави битката на вампирите и се приближи до дървото. От един дебел и здрав клон висеше тялото на друг лесър. Той беше подложен на жесток побой, но все още беше жив. Бъч разхлаби въжето и свали тялото на земята, като хвърляше погледи през рамо, защото шумовете от борбата и звуците, които излизаха от гърлата на биещите се, изведнъж станаха по-високи. В битката се бяха включили още трима лесъри, обаче той не се тревожеше за момчетата.
Коленичи до убиеца и започна да тършува из джобовете му. Тъкмо беше извадил портфейла му, когато се чу изстрел. Пукотът беше ужасяваш. Рейдж падна на земята. По гръб.