Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
- Още един - прошепна Тор.
- Да. Мисля, че сме свидетели на промяна в стратегията на Обществото на лесърите. Цивилният описал място, специално пригодено за провеждането на разпити чрез изтезания. За нещастие е умрял, преди да съобщи къде се намира. - Той впери поглед във Вишъс. - Ви, искам да се срещнеш със семейството на цивилния и да ги увериш, че за смъртта му ще отмъстено. Фюри, ти ще отидеш при Хавърс и ще разпиташ сестрата, която най-много е говорила с мъжа. Да видим дали ще можеш да научиш къде са го държали затворен и как е успял да избяга. Няма да позволя на онези копелета да се отнасят така с хората ми.
- Пребили са и един от техните - прекъсна го Ви. - Видяхме лесър, завързан за едно дърво, по пътя към дома. Беше заобиколен от приятелчетата си.
- Какво му бяха сторили?
Отговори Бъч.
- Доста го бяха обработили. Вече не дишаше. Често ли убиват и своите?
- Не. Обикновено не го правят.
- Тогава това е дяволски голямо съвпадение, не мислиш ли? Цивилен бива освободен от лагер за мъчение тази вечер. Появява се лесър, който прилича на възглавничка за топлийки.
- Съгласен съм с теб, ченге. - Рот се обърна към Ви. - Имаш ли информация за онези лесъри! Или Рейдж успя да ги очисти?
Ви поклати глава.
- Нищо не остана.
- Не е точно така. - Бъч бръкна в джоба си и извади портфейла, който беше взел от завързания за дървото лесър. - Принадлежеше на жертвата. - Разгледа документите, които бяха вътре, и откри шофьорска книжка. - Гари Есен. Хей, живеел е в сградата, където някога живеех и аз. Което показва, че никога не можеш да бъдеш сигурен кои са съседите ти.
- Аз ще претърся апартамента - предложи услугите си Тор. Бъч подаде портмонето, за да го разгледат и другите. Братята се изправиха, готови да си тръгнат.
Преди да излязат Тор заговори отново.
- Има още нещо. Обадиха ми се тази вечер. Цивилна жена е открила младо момче, което живее само. На гривната му било изписано името Терър. Казах й да го доведе в центъра за обучение и тренировки утре вечер.
- Интересно - каза Рот.
- Младежът не може да говори. Преводачката му ще дойде с него. Тя е човек, между другото. - Тор се усмихна и прибра портмонето на лесъра в задния джоб на кожените си панталони. - Не се тревожете. Ще изтрием спомените от паметта й.
***
Когато господин X. отвори вратата на хижата си, настроението му не се подобри при вида на господин О. Лесърът, от друга страна, беше спокоен и невъзмутим. Смирението щеше да му бъде от полза, но слабостта и подчинението не бяха в природата му. Все още.
Господин X. направи знак на своя подчинен да влезе.
- Знаеш ли какво, този път няма да успееш да се измъкнеш с разни обяснения за провала ти. Не трябваше да ти се доверявам. Имаш ли нещо против да ми кажеш защо си избил елитната си група?
Господин О. се обърна към него.
- Моля?
- Не се опитвай да шикалкавиш. Ще ме вбесиш. - Господин X. затвори вратата.
- Не съм ги избил аз.
- Да бе, било е някакво същество. Моля те, господин О. Не можеш ли да бъдеш малко по-оригинален. Ако не друго, би могло да обвиниш Братството. Поне ще прозвучи по-логично.
Господин X. прекоси дневната като запази мълчание, за да даде възможност на подчинения си да обмисли думите му и да се поддаде на тревогата. Провери без да бърза лаптопа си и се огледа. Хижата, издържана в рустикален стил, бе оскъдно обзаведена, а заобикалящите я седемдесет и пет акра успешно изолираха шума. Тоалетната не работеше, но тъй като лесърите не се хранеха, тя не му беше необходима. Но от душа течеше вода и това беше достатъчно.
Докато не се установяха на друго място, тази скромна сграда можеше да играе ролята на техен щаб.
- Предадох ви съвсем точно онова, което видях. - наруши мълчанието господин О. - Защо да ви лъжа?
- Въпросът „защо" е неуместен, отговорът не ме интересува. - господин X. отвори вратата на спалнята със замах. Пантите изскърцаха. - Трябва да знаеш, че докато ти шофираше насам, изпратих друга група на мястото. Докладваха ми, че няма и следа от труповете. Предполагам, че си ги унищожил. Моите пратеници потвърдиха, че там се е разиграла жестока битка и се е проляла много кръв. Мога само да си представя как хората ти са се съпротивлявали. Победата ти вероятно е била истинско зрелище.
- Ако съм ги избил, защо дрехите ми са чисти?
- Преоблякъл си се, преди да дойдеш тук. Не си глупав. - Господин X. застана на прага на спалнята. - Ето как стоят нещата, господин О. Ти си източник единствено на проблеми и се питам дали изобщо си струва да си късам нервите с теб. Лесърите, които си избил, бяха елитни бойци. Добре обучени и закалени в битките. Знаеш ли колко време...