Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
Без дори да се замисли, Бъч зае положение за стрелба и се прицели в лесъра, който се канеше да забие втори куршум в тялото на вампира. Но така и не дръпна спусъка. Неочаквано проблесна ярко бяло кълбо, сякаш се беше взривила бомба. Нощта се превърна в ден, всичко беше окъпано в светлина - есенните дървета, земята, битката.
Когато отново притъмня, някой дотича при Бъч. Той позна Ви и свали оръжието.
- Ченге! Влез в проклетата кола!
- А Рейдж...
Бъч не можа да довърши изречението. Ви го събори на земята така, както професионален борец би тръшнал противника си на тепиха, сграбчи го и започна да го влачи действие, което приключи едва когато и двамата се озоваха в кадилака, а вратите бяха здраво затворени.
Бъч се обърна към брата.
- Няма да изоставим Рейдж!
Мощен рев разцепи нощта. Полицаят завъртя бавно глава.
И видя огромно същество, което почти изпълваше сечището. Високо близо два метра и половина, подобно на дракон, със зъби като на тиранозавър рекс и огромни нокти на предните лапи. То проблясваше на лунната светлина мощното му тяло и опашката му бяха покрити с пурпурни и зелени плочки, ярки като цветовете на дъгата.
- Какво е това, по дяволите? - прошепна Бъч и протегна ръка, за да се увери, че вратата е заключена.
- Рейдж в наистина лошо настроение.
Чудовището отново нададе рев и погна лесърите, които приличаха на играчки пред него. И... о. Боже! От убийците нямаше да остане нищо, дори кости.
Бъч дишаше учестено.
Неясно и смътно, сякаш отдалеч, чу щракването на запалка и хвърли поглед към брата до себе си. Жълтото пламъче освети лицето на Ви, докато палеше с треперещи ръце ръчно свита цигара. След малко издиша дима и въздухът в колата се изпълни с мириса на турски тютюн.
- Той откога... - Бъч се обърна и отново загледа как огромното същество вилнее сред дърветата. И напълно изгуби нишката на мислите си.
- Рейдж предизвика гнева на Скрайб Върджин и тя го прокле. Ориса го на двестагодишен ад. Всеки път, когато се разгорещи прекалено, промяната настъпва. Може да бъде предизвикана от болка, гняв или физическа неудовлетвореност, ако разбираш какво искам да кажа.
Бъч повдигна едната си вежда. И като си помислеше, че беше заста-нал между Рейдж и жената, която той желаеше... Никога Повече нямаше да прояви такава глупост.
Касапницата продължи, а на Бъч му се струваше, че гледа научнофантастичен канал с изключен звук. Господи, дори той не можеше да си представи подобно насилие. По време на дългогодишната си служба като детектив в отдел „Убийства" беше виждал много трупове, някои от които обезобразени до неузнаваемост, но до този момент не беше ставал свидетел на подобно кръвопролитие. Изненадващо шокът го накара да приеме събитията като нереални. И слави Богу.
Трябваше да признае обаче, че звярът се движеше плавно и грациозно. Как само завъртя онзи лесър във въздуха, а после го подхвана с...
- Редовно ли става тази промяна? - запита.
- Достатъчно често. Ето защо Рейдж преследва секса с такава настър-веност. Той му помага да остане спокоен. Едно ще ти кажа, не дразни звяра. Не прави разлика кой му е приятел и кой може да му послужи за обяд. Можем само да чакаме Рейдж да се върне при нас, едва тогава ще имаме възможност да се погрижим за него.
Нещо тупна тежко върху капака на кадилака. О, господи, дали не беше нечия глава? Не, ботуш. Може би вкуса на гумата не му допадаше на съществото.
- Да се погрижим за него? - прошепна Бъч.
- А как ще се чувстваш ти, ако всичките ти кости са потрошени? Тялото му се променя напълно, a когато звярът си отиде. Отново приема облика на вампир.
Съвсем скоро в сечището вече нямаше нито един лесър. Чудовището отново нададе мощен рев и се огледа наоколо - като че ли търсеше още някого, когото да погълне. Не видя други убийци и погледът му се спря върху кадилака.
- Може ли да влезе в колата? запита Бъч.
- Стига да поиска. За щастие, в момента едва ли е много гладен.
- Да... а какво ще стане, ако в стомаха му има място и за десерт? - измърмори под носа си Бъч.
Звярът разтърси глава и черната му грива се развя на лунната светлина. След това изрева и затича към тях на два крака. Стъпките му бяха толкова тежки, че земята се разтресе.
Бъч още веднъж провери дали вратата му е заключена. После се замисли дали да не покаже открито страха си и да не залегне на пода.
Съществото спря точно до автомобила и приведе огромното си туловище. Беше толкова близо, че дъхът му замъгли прозореца откъм страната на Бъч. Погледнато от такова нищожно разстояние, то беше отвратително. Бели присвити очи. Грозна озъбена уста и чудовищни зъби - като излезли от нечий кошмар. По гърдите му се стичаше черна кръв, подобна на непреработен нефт.