Кралицата на бунтовниците
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Данчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кралицата на бунтовниците». Краткое содержание книги:
Скудър беше намръщен, а Кент я гледаше с безизразно лице. Не обърна внимание на думите й.
— Значи Даниел е изтребил шарките — промърмори той след известно време. Не изглеждаше особено изненадан. Във всеки случай не беше кой знае колко впечатлен. — И сега вие сте тук. Защо? — Погледът му беше коварен. — Търсите някого да ви помогне да си отмъстите?
— Глупости! — ядосано каза Черити — макар че тайно трябваше да признае, че Кент беше по-близо до истината, отколкото й се искаше. — Търсим някой, който преследва същата цел като нас, който обаче…
— И тя е?
— Да прогони господарите на Даниел там, откъдето са дошли — отвърна Черити.
За момент Кент я погледна неразбиращо.
— О — каза той после. — Нищо повече?
— Нищо повече — сериозно отвърна Черити. И после иронично добави: — Но досега си мислех, че това също е висшата ви цел. Защо иначе ще се борите срещу Морон?
Този път мина доста време, преди Кент да отговори, а когато той го направи, в гласа му се забелязваше странна смесица от недоверие и примирение:
— Това са големи думи, Черити. Но е по-лесно да се каже, отколкото да се направи.
— Възможно е. — Черити се опитваше да прикрие раздразнението си. — Само че няма да се отървем от Даниел, ако седим тук и чакаме сам да си иде.
Кент въздъхна.
— Останалите също, зная. — Неизвестно защо той неочаквано се ядоса. — Какво си въобразявате, че всъщност сте? Хора, които трябва да ни казват какво да правим или да търпим? — Той гневно поклати глава. — По дяволите, какво си мислите, че правим от години? Борим се срещу тези чудовища както можем.
— Видях — отвърна с усмивка Черити. — Човек трябва само да погледне на изток, за да види как се борите с тях, Кент.
Погледът на Кент беше суров.
— Какво си мислите, че трябва да правим? — попита той, като едва се владееше. — Тук сме по-малко от четирийсет души. Да не би да искаш да грабнем оръжията и да атакуваме Шаитаан?
— Не — спокойно отвърна Черити. Беше очаквала този въпрос. — Това би било равносилно на самоубийство. Знаете ли как се решават подобни проблеми там, откъдето идвам? Хората се опитват да открият причината за заплахата и да я елиминират.
Кент я погледна неразбиращо.
— Каква си ти, Черити? — попита той. — Ти не си от шарките, нали?
— Аз… живях известно време при тях — уклончиво отговори тя. — Заедно сме, откакто Даниел унищожи шарките. От осем дни.
Кент се усмихна, и то по такъв начин, че на нея й стана напълно ясно колко малко го удовлетворява отговорът й.
— И какво възнамерявате да правите сега? — попита той, като все така се усмихваше. — Искате да обявите война на Даниел — петимата?
— Търсим помощ — каза Черити. Усети как Скудър я погледна предупредително, макар че нито за миг не погледна към него. Ако сега направеше грешка, вероятно щяха да изгубят нещо повече от неколцина потенциални съюзници. Например, живота си.
— Помощ? За какво?
— За нещо, което не можем да свършим сами — предпазливо отговори тя. — Имаме необходимото въоръжение — добави, като кимна с глава към оръжието на коленете на Кент, — но се нуждаем от сведения. Някой, който да познава околността, със знания…
— За какво? — още веднъж попита Кент.
Черити шумно пое дъх, преди да отговори. Но и след това й беше трудно да изрече двете думи:
— Искаме Даниел — каза тя.
3
Селото беше скрито в падина. Състоеше се само от десетина куполообразни постройки, но той видя множество следи — много повече, отколкото би било вероятно при ограничения брой колиби. И не само следи от хора.
Той беше проверил града в северния край на равнината и, както и Даниел, беше стигнал до заключението, че капитан Леърд и множеството нейни придружители трябва да бяха напуснали лагера на шарките, преди глайтерите да пристигнат там, и са прекосили равнината в посока на юг; във всеки случай му трябваше много по-малко време, отколкото на Даниел, за да стигне до този извод. Още през нощта беше разбрал, че деветдесет процента от следите, които глайтерите на Даниел и отрядът ездачи бяха проследили, бяха фалшиви — или следи на отделни бегълци, отделили се от основната група, или умишлено оставени, за да заблудят преследвачите.