Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
Халил плати на шофьора, позволи на портиера да вземе куфара, но задържа сака, влезе в хотела и се регистрира под фалшивото си име. Младата рецепционистка го увери, че всички сметки, в това число и извънредните, са предплатени от фирмата му в Кайро и че не е нужно да й дава кредитна карта. Халил я уведоми, че тази вечер може и да не се върне в хотела и че не желае нежелани услуги, събуждания по телефона или сутрешен вестник. Всъщност искаше единствено спокойствие и уединение.
Заведоха го до апартамента му в основната сграда — просторен и слънчев, на втория етаж, с изглед към плувния басейн. Асад Халил излезе на малкия балкон и се загледа към басейна. Мъже и жени се разхождаха и се бяха излегнали по шезлонгите. Зачуди се на мъжете, които позволяват съпругите им да бъдат гледани полуголи от други мъже. Не се чудеше на жените, които не показваха срам. Жените си бяха безсрамни, стига да е позволено.
Откри, че се възбужда от тези жени, и когато на вратата се позвъни, трябваше да си свали сакото и да го държи пред себе си, докато отваря. Да, това бе друго нещо, което умът му контролираше трудно.
Беше пиколото с куфара му. Поинтересува се дали се е настанил добре и дали се нуждае от още нещо.
Халил го увери, че всичко е чудесно, и когато пиколото си тръгна, сложи на вратата табелката НЕ БЕЗПОКОЙТЕ и си разопакова багажа. После седна на бюрото, отвори бутилка вода и зачака мобилния телефон. Той иззвъня и Халил отговори:
— Хашим.
— Обажда се Габар — каза гласът на английски. — Добре ли пътувахте, сър?
— Да, благодаря. Как е баща ви?
— Много добре, благодаря.
След като уречените думи бяха разменени, Халил каза:
— Пет минути. Купил съм цвете за съпругата ви.
— Благодаря, сър.
Халил затвори и отново излезе на балкона. Сега забеляза, че много от мъжете са тлъсти и че доста от тях са с млади жени. Сервитьорки разнасяха подноси с напитки по шезлонгите и масите. Беше час за коктейли — времето да си замъглиш ума с алкохол. Асад Халил си припомни римските развалини в родната си Либия и си представи как тлъстите римляни в баните пият вино, поднасяно им от млади робини.
— Свине — каза той високо. — Тлъсти свине за ножа.
4
Асад Халил мина през фоайето на Бевърли Хилс с цвете в ръка и хвърли безизразен поглед на неколцина други араби — мъже, които подражаваха като маймуни на облеклото и маниерите на американците и европейците. Знаеше, че тези хора са по-опасни за исляма дори от неверниците. С тях щяха да се разправят след това, без капка жалост.
Портиерът го попита дали ще желае такси. При предишното си посещение тук преди три години Халил беше забелязал, че в този град никой никъде не ходи пеш. Дори до следващата пресечка се отиваше с автомобил. Всъщност беше изненадан, че хотелът не предлага столове с колела и електромотори за гостите, решили да слязат до басейна. Римски свине.
— Чакам кола — отвърна той.
— Да, сър.
Един син Форд Таурус — чакаше наблизо — спря пред входа. Шофьорът не слезе, а само му даде знак. Халил бързо се качи на предната седалка и потеглиха.
— Добра вечер, господине — каза на арабски шофьорът, който се бе представил като Габар.
Халил не отговори.
Шофьорът подкара по дългата алея и каза:
— Наел съм стая на истинското си име в хотел Бест Уестърн в Санта Барбара.
Халил кимна и попита:
— И какво е то?
— Фарид Мансур, господине — отвърна шофьорът, но не попита какво е истинското име на пътника.
— И с какво се занимаваш тук, Мансур? — поинтересува се Халил.
— Доставям колети, господине.
— Добре. Моите колети при теб ли са?
— Да, господине. В хотелската ми стая, според инструкциите. Два заключени куфара, за които нямам ключове. Нали така, господине?
— А другите две неща, които поисках?
— Тук са, господине. В багажника.
— А картата?
Мансур мълчаливо му подаде пластмасова карта.
Халил я разгледа. От съображения за сигурност върху нея бе отпечатана съвсем малко информация. Нямаше го дори името на летището, на което можеше да се използва, нито конкретния портал, който отваряше. Всъщност върху нея имаше само числа.
— Как се сдоби с тази карта? — попита Халил.
— Всъщност, господине, не аз се сдобих с нея. Беше ми дадена от един наш общ приятел тук — отвърна Мансур. — Поръчаха ми да ви предам, че е взета назаем от друг приятел, човек на вярата, който няма да се нуждае от нея през следващите два дни. Но трябва да върна картата на общия ни приятел, за да може той да я предаде на собственика й. — И за да потвърди неведението си по въпроса, добави: — Не зная за кое летище е и до кой точно район дава достъп, но се надявам, че вие знаете.