Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Един глашатай се провикна:
— Негово сиятелство Ото, барон на Даркмоор, лорд на Рейвънсбърг.
Тълпата издаде почтителен, макар и не ентусиазиран приветствен възглас — баронът не беше особено обичан от хората си, но не можеше да се каже и че го мразеха. Данъците бяха високи, но те винаги си бяха такива, а защитата, която войниците на барона оказваха на местните жители срещу бандитите беше очевидна; все пак селището беше далеч от всяка граница или от дивите земи на Западните владения и малко грубияни и насилници безпокояха честните пътници в областта на Даркмоор. Дори и най-старият човек в Рейвънсбърг не помнеше да са виждали таласъми или тролове в планините край града, така че малцина виждаха голяма полза от поддържането на войниците, които не вършеха нищо особено, освен да придружават господаря си, да си лъскат оръжията и да ядат. Но реколтата беше добра, храната беше евтина и в изобилие и властите не тормозеха гражданите на баронството.
Когато приветствените възгласи стихнаха, баронът се обърна към знатните хора на града, които чакаха, за да го поздравят, и вълна от шепот прелетя над тълпата. Мъжът, който слезе от каретата, някога беше на ръст колкото Ерик, но сега се беше прегърбил, като че ли беше трийсет години по-възрастен от своите четиридесет и пет. Макар все още да бе широк в раменете, естествената му напета стойка се беше променила към най-лошото. Косата му, някога златиста, сега беше оредяла и посивяла, лицето му беше пепеляво, с хлътнали бузи, бледи като овехтял пергамент. Квадратната челюст и гордото чело изпъкваха през изтънялата кожа и подчертаваха болестта. По-младият син на барона го държеше здраво за лявата ръка. Движенията на барона бяха несигурни и изглеждаше като че ли всеки момент може да падне.
— Значи е вярно това за удара — каза някой до Ерик.
Ерик се чудеше дали състоянието на барона би могло да се усложни от плана на майка му, но като че ли отгатнала мислите му, Фрида каза:
— Трябва да го направя.
И като разбута хората, бързо се промъкна между двама конници, и преди да могат да я изблъскат назад, извика с глас, достатъчно висок, за да се чуе из целия площад:
— Като свободна жена на Кралството, държа на правото си да бъда изслушана!
Никой не проговори. Всички погледи бяха насочени към жилестата жена, която сочеше обвинително с пръст барона.
— Ото фон Даркмоор, ще признаете ли Ерик фон Даркмоор за свой син?
Очевидно болният барон се обърна да погледне жената, която му задаваше този въпрос всеки път, когато посетеше Рейвънсбърг. Търсещият му поглед мина край нея и откри младежа, изправен спокойно сред тълпата. Като видя пред себе си собствения си образ от младежките години, Ото задържа очи върху Ерик. Баронесата се приближи до него и бързо му прошепна нещо. С израз на тъга баронът поклати леко глава, отвърна се от майката на Ерик и без да каже нищо, тръгна към най-голямата сграда в града — Дома на винарите и фермерите. Баронесата стрелна Фрида и Ерик с очи, като почти не скри гнева си, после се обърна и последва съпруга си в сградата.
Ру въздъхна и всички в тълпата като един поеха дъх.
— Е, това е положението.
— Не мисля, че ще го правим друг път — каза Ерик.
— Защо? — попита Ру, докато Фрида се връщаше към тях. — Мислиш, че майка ти ще спре, ако има дори и минимален шанс?
— Няма да получи нова възможност — отвърна Ерик. — Той умира.
— Откъде знаеш?
— По начина, по който ме погледна — повдигна рамене Ерик. — Искаше да се сбогува с мен.
Фрида дойде при тях и каза:
— Хайде, имаме да вършим работа. — Лицето й беше безизразно.
Ру погледна двамата братя Манфред и Стефан. Наблюдаваха напрегнато Ерик и си говореха нещо. Манфред удържаше Стефан, който, изглежда, беше готов да се сбие с Ерик.
— Братята ти май не те обичат много — каза Ру. — Особено този, Стефан.
Ерик само вдигна рамене, но Фрида се обади:
— Знае, че скоро ще наследи това, което по право е на Ерик. — Ру и Ерик се спогледаха. И двамата знаеха, че е безсмислено да се спори с Фрида. Винаги твърдеше, че баронът се е оженил за нея в една пролетна нощ в горския параклис пред един монах от ордена на Дала — Щита на слабите, но по-късно поискал и получил анулиране на брака си, за да може да се ожени за дъщерята на херцога на Ран — церемония, извършена по нареждане на краля и по политически съображения.